Red Star Project - Free Culture
Utopian & Dystopian Worlds
* * Back * *

Foreword: different translations are hereby provided, each one by a different author, a different cultural environment, a different historical period. Layout and spacing match the original printout, explanatory notes have been also preserved. Some chapters have been heavily modified/censored/integrated by the author during the translation process. Please always refer to the russian original version, in case.

[Русский]

 

[English] - [Български] - [Italiano]

ВЛАДИМИР ИЛЬИЧ ЛЕНИН
Владимир Владимирович Маяковский

Российской Коммунистической Партии посвящаю

 

ВЛАДИМИР ИЛЬИЧ ЛЕНИН
Владимир Владимирович Маяковский

Посветявам на Руската Комунистическа Партия

Время -
       начинаю
              про Ленина рассказ.
Но не потому,
             что горя
                     нету более,
время
     потому,
            что резкая тоска
стала ясною
           осознанною болью.
Время,
      снова
           ленинские лозунги развихрь.
Нам ли
      растекаться
                 слёзной лужею, -
Ленин
     и теперь
             живее всех живых.
Наше знанье -
             сила
                 и оружие.

 

Време е -
         за Ленин
                 разказ почвам аз.
Не защото
         е скръбта
                  отминала,
време е,
        защото
              мъката у нас
стана болка осъзната,
                     рана зинала.
Ленинските лозунги
                  е време
                         пак да размножим.
Зер със сълзи-локви
                   ний ще се залъжем?
Ленин е
       и днес
             от живите по-жив:
нашто знание
            и сила,
                   и оръжие.


I . 1

 

I . 1

Люди - лодки.
             Хотя и на суше.
Проживёшь
         своё
             пока,
много всяких
            грязных ракушек
налипает
        нам
           на бока.
А потом,
        пробивши
                бурю разозлённую,
сядешь,
       чтобы солнца близ,
и счищаешь
          водорослей
                    бороду зелёную
и медуз малиновую слизь.
Я
 себя
     под Лениным чищу,
чтобы плыть
           в революцию дальше.
Я боюсь
       этих строчек тыщи,
как мальчишкой
              боишься фальши.
Рассияют головою венчик,
я тревожусь,
            не закрыли чтоб
настоящий,
          мудрый,
                 человечий
ленинский
         огромный лоб.
Я боюсь,
        чтоб шествия
                    и мавзолеи,
поклонений
          установленный статут
не залили б
           приторным елеем
ленинскую
         простоту.
За него дрожу,
              как за зеницу глаза,
чтоб конфетной
              не был
                    красотой оболган.
Голосует сердце -
                 я писать обязан
по мандату долга.

 

Хората са лодки.
                И на суша.
Изживееш
        своя път,
много разни
           мръсни миди, сгушени,
по страните ти се
                 налепят.
А след туй,
           прескочил
                    буря многогласна,
седнеш,
       слънце да те напече,
и се чистиш -
             от брадата
                       на зелени водорасли
на медузи лигата малинова тече.
Аз
  се чистя
          в името на Ленин,
за да плувам
            в революцията по-нататък.
Страх ме е
          от тия
                строфи неброени,
както, като малък,
                  се боиш
                         от тишината.
Да не би
        венците тежки
да закрият,
           като под крило,
истинското,
          мъдрото,
                  човешко
и огромно
         ленинско чело.
Страх ме е,
           че шествия и мавзолеи,
поклонения
          по статута начертан
ще удавят
         във възторг елеен
ленинската
          простота.
Тръпна зарад него,
                  като за най-скъпото,
в красота сладникава
                    да го не опишат.
Днес сърцето ми гласува -
                         тръпно -
по мандата на дълга -
                     да пиша.

I . 2

 

I . 2

Вся Москва.
           Промёрзшая земля
                           дрожит от гуда.
Над кострами
            обмороженные с ночи.
Что он сделал?
              Кто он
                    и откуда?
Почему
      ему
         такая почесть?
Слово за словом
               из памяти таская.
Не скажу
        ни одному -
                   на место сядь.
Как бедна
         у мира
               слова мастерская!
Подходящее
          откуда взять?
У нас
     семь дней,
у нас
     часов - двенадцать.
Не прожить
          себя длинней.
Смерть
      не умеет извиняться.
Если ж
      с часами плохо,
мала
    календарная мера,
мы говорим -
            "эпоха",
мы говорим -
            "эра".
Мы
  спим
      ночь.
Днём
    совершаем поступки.
Любим
     свою толочь
воду
    в своей ступке.
А если
      за всех смог
направлять
          потоки явлений,
мы говорим -
            "пророк",
мы говорим -
            "гений".
У нас
     претензий нет, -
не зовут -
          мы и не лезем
нравимся
        своей жене,
и то
    довольны донельзя.
Если ж,
       телом и духом слит,
прёт
    на нас непохожий,
шпилим -
        "царственный вид",
удивляемся -
            "дар божий".
Скажут так, -
             и вышло
                    ни умно, ни глупо.
Повисят слова
             и уплывут, как дымы.
Ничего
      не выколупишь
                   из таких скорлупок.
Ни рукам
        ни голове не ощутимы.
Как же
      Ленина
            таким аршином мерить!
Ведь глазами
            видел
                 каждый всяк -
"эра" эта
         проходила в двери,
даже
    головой
           не задевая о косяк.
Неужели
       про Ленина тоже:
"вождь
      милостью божьей"?
Если б
      был он
            царствен и божествен,
я б
   от ярости
            себя не поберёг,
я бы
    стал бы
           в перекоре шествий,
поклонениям
           и толпам поперёк.
Я б
   нашёл
        слова
             проклятья громоустого,
и пока
      растоптан
               я
                и выкрик мой,
я бросал бы
           в небо
                 богохульства,
по Кремлю бы
            бомбами
                   метал:
                         ДОЛОЙ!
Но тверды
         шаги Дзержинского
                          у гроба.
Нынче бы
        могла
             с постов сойти чека.
Сквозь мильоны глаз,
                    и у меня
                            сквозь оба,
лишь сосульки слёз,
                   примёрзшие
                             к щекам.
Богу
    почести казённые
                    не новость.
Нет!
    Сегодня
           настоящей болью
                          сердце холодей.
Мы
  хороним
         самого земного
изо всех
        прошедших
                 по земле людей.
Он земной,
          но не из тех,
                       кто глазом
упирается
         в своё корыто.
Землю
     всю
        охватывая разом.
Видел
     то,
        что временем закрыто.
Он, как вы
          и я,
              совсем такой же,
только,
       может быть,
                  у самых глаз
мысли
     больше нашего
                  морщинят кожей,
да насмешливей
              и твёрже губы,
                            чем у нас.
Не сатрапья твёрдость,
                      триумфаторской коляской
мнущая
      тебя,
           подёргивая вожжи.
Он
  к товарищу
            милел
                 людскою лаской.
Он
  к врагу
         вставал
                железа твёрже.
Знал он
       слабости,
                знакомые у нас,
как и мы,
         перемогал болезни.
Скажем,
       мне бильярд -
                    отращиваю глаз,
шахматы ему -
             они вождям
                       полезней.
И от шахмат
           перейдя
                  к врагу натурой,
в люди
      выведя
            вчерашних пешек строй,
становил
        рабочей - человечьей диктатурой
над тюремной
            капиталовой турой.
И ему
     и нам
          одно и то же дорого.
Отчего ж,
         стоящий
                от него поодаль,
я бы
    жизнь свою,
               глупея от восторга,
за одно б
         его дыханье
                    Отдал?!
Да не я один!
             Да что я
                     лучше, что ли?!
Даже не позвать,
                раскрыть бы только рот -
кто из вас
          из сёл,
                 из кожи вон,
                             из штолен
не шагнёт вперёд?!
В качке -
         будто бы хватил
                        вина и горя лишку -
инстинктивно
            хоронюсь
                    трамвайной сети.
Кто
   сейчас
         оплакал бы
                   мою смертишку
в трауре
        вот этой
                безграничной смерти!
Со знамёнами идут,
                  и так.
                        Похоже -
стала
     вновь
          Россия кочевой.
И Колонный зал
              дрожит,
                     насквозь прохожен.
Почему?
       Зачем
            и отчего?
Телеграф
        охрип
             от траурного гуда.
Слёзы снега
           с флажьих
                    покрасневших век.
Что он сделал,
              кто он
                    и откуда -
этот
    самый человечный человек?

 

Цялата Москва.
              Под тръпен шум
                            земята леденее.
Пред огньовете
              се премръзналите точат.
Що е сторил?
            Кой е той?
                      Отде е?
И защо
      за него
             тая почит?
Дума подир дума
               в паметта прогледнат,
ни на една бих казал -
                      стой си там.
Ковачница
         на думите ни -
                       колко тя е бедна!
Подходяща дума -
                де е тя?
Всичко
      седем дни
по дванайсет часа
                 ни се дават.
Повече
      не ще познаем ний.
А смъртта
         не знае
                да се извинява.
Ако
   времето е
            като охлюв
и днес е
        като вчера,
ний казваме -
             "епоха",
ний казваме -
             "ера".
Нощем
     спим.
Денем
     вършим нещо.
Да е дим,
но от свой кумин
                да се изцежда.
Ако пък
       за всички -
                  строг -
би насочвал
           потоци явления,
ний казваме -
             "пророк",
ний казваме
           "гений".
Претенции
         нямаме ний,
не ни викат,
            не се и пъхаме.
Харесваме
         на свойте жени,
и то -
      до немай-къде.
Ако ли
      по тяло и дух,
                    даровит,
някой ни
        съня разтревожи,
мълвим -
        "царствен вид"
и се чудим -
            "дар божи".
Кажат тъй -
           и излиза
                   ни умно, ни глупаво.
Увиснат думите
              и се като дим стопяват.
От таквиз
         черупки
                що би се излюпило?
Ни с ръка,
          ни с ум се те улавят.
Може ли
       с такъв аршин
                    да мериш Ленин?
Че с очи
        е виждал
                всеки сам -
през вратата
            влизала е
                     тази "ера"
без дори
        в тавана
                да се блъсне там.
Да се каже
          зер
             за Ленин може:
"вожд
     по веление божие"?
Ако
   той бе
         царствен и божествен,
аз
  от ярост
          бих се поболял,
бих застанал
            преко всички шествия,
пред тълпи
          и поклонения
                      бих спрял.
Бих намерил думи
                гръмоносни, и додето
ни премахнат,
             мен и моя вик,
богохулства пращал бих
                      в небето,
срещу Кремъл
            бомби с "долу!" -
                             хвърлял бих.
Но са твърди
            на Дзержински
                         стъпките пред гроба.
Постовете си
            да снеме
                    може днес Чека.
В милион очи,
             и в мойте,
                       в късна доба, -
заскрежени сълзи
                капят
                     не току-така.
Богу
    почести официални -
                       тук не споря.
Не! Във болка истинска
                      ти днес, сърце, мръзни.
Най-земния
          от всички земни хора
излращаме
         във гроба ний.
Той е земен,
            ала не от тия,
що са поглед впили
                  в своето корито.
Цялата земя
           обгледал
                   мигом,
виждаше онуй,
             що е от времето
                            закрито.
Той е като вас
              и мен
                   съвсем еднакъв,
само край очите,
                пълни с плам,
на дълбока
          мисъл -
                 бръчките са знака,
устните са по-игриви
                    и по-твърди са невям.
Не сатрапска твърдост,
                      триумфаторска каляска
що те смята -
             и ти дърпа повода незабелязано.
Милееше другаря той
                   с човешка ласка,
но с врага -
            по-твърд бе от желязо.
Имаше той
         слабости,
                  познати и на нас,
като нас -
          бе болести надвивал.
Да речем, билярдът -
                    то е моя страст,
негова - шахматът,
                  той за вожда по отива.
И от шахмата
            минал
                 към врага в натура,
вчерашни пионки
               превърнал в хора, той
установи
        работнишко-човешка диктатура
над затворнишкия
                капиталов строй.
Едно и също
           и за него
                    и за нас е скъпо.
Но защо,
        по-настрана от него,
бих живота си отдал,
                    възторжен, тръпен,
за един дъх негов?
И само аз ли?
             Що съм аз, безимен?
Не да викна,
            само знак да дам,
кой от вас,
           в села,
                  заводи,
                         мини,
няма да се дигне сам?
Олюлян,
       поел май повече
                      тъга и вино -
под трамвая
           инстинктивно
                       диря път.
Кой ли моята
            оплакал би
                      кончина,
в траура
        на тая
              безгранична смърт?
Знамена
       минават.
               Пеш. И пак Русия
скитнишка
         е станала невям.
И Колонний зал
              кънти стихиен.
И защо ли? Кой е сложен там?
Телеграфът
          е пресипнал
                     в шум жалеен.
Снежни сълзи
            флаговете
                     ронят в порив лек.
Що е сторил?
            Кой е той,
                      отде е -
Ленин -
       най-човечният човек?

I . 3

 

I . 3

Коротка
       и до последних мгновений
нам
   известна
           жизнь Ульянова.
Но долгую жизнь
               товарища Ленина
надо писать
           и описывать заново.
Далеко давным,
              годов за двести,
первые
      про Ленина
                восходят вести.
Слышите -
         железный
                 и лужёный,
прорезая
        древние века, -
голос
     прадеда
            Бромлея и Гужона -
первого паровика?
Капитал
       его величество,
                      некоронованный,
                                     невенчанный,
объявляет
         покорённой
                   силу деревенщины.
Город грабил,
             грёб,
                  грабастал,
глыбил
      пуза касс,
а у станков
           худой и горбастый
встал
     рабочий класс.
И уже
     грозил,
            взвивая трубы за небо:
- Нами
      к золоту
              пути мостите.
Мы родим,
         пошлём,
                придёт когда-нибудь
человек,
        борец,
              каратель,
                       мститель! -
И уже
     смешались
              облака и дымы,
будто
     рядовые
            одного полка.
Небеса
      становятся двойными,
дымы
    забивают облака.
Товары
      растут,
             меж нищими высясь.
Директор,
         лысый чёрт,
пощёлкал счётами,
                 буркнул:
                         "кризис!"
и вывесил слово
               "расчёт".
Крапило
       сласти
             мушиное сеево,
хлеба
     зерном
           в элеваторах портятся,
а под витринами
               всех Елисеевых,
живот подведя,
              плелась безработица.
И бурчало
         у трущоб в утробе,
покрывая
        детвориный плачик:
- Под работу,
             под винтовку ль,
                             на -
                                 ладони обе!
Приходи,
        заступник
                 и расплатчик! -

 

Кратък
      и до сетните минути
                         пълноценен -
знаем ний
         живота на Улянов.
Но животът дълъг
                на другаря Ленин
трябва да се пише
                 и описва постоянно.
Към дълбока давност -
                     години двеста -
зарад Ленина
            достигат вести.
Зер не чувате -
               чугунен, калайдисан -
с вик пронизал
              древни векове,
дядото на Бромлей и Гужон [1],
                         залисан -
парният котел зове?
Капиталът,
          негово величество,
                            некоронован,
                                        страшен,
обявява покорена
                силата селяшка.
Грабеше градът
              и плод, и зърно,
тъпчеше
       като търбуси
                   каси,
а край становете,
                 суха и прегърбена,
дигна се
        работнишката класа.
И заплашваше
            под високите комини:
- Мостове към златото
                     със нас
                            строите.
Но ще дойде нявга,
                  в порив
                         ненадминат,
той,
    човекът,
            съдник
                  и мъстител!
И се сляха вече
               облаци и пушек,
като редници
            от полк един.
Небесата -
          раздвоени,
                    разпердушени,
обладите -
          зачернени
                   в дим.
Стоките
       растат
             (до бедняците тъй близо!).
Дявол олисял,
             директорът,
                        във леност
над сметалото
             мърмори:
                     "Криза!"
И поставя надпис:
                 "Уволнени".
И благата -
           от мухи усеяни,
в елеваторите -
               гние житото,
а пред фирмите
              на всички Елисеевци [2]
безработицата пъпли,
                    одве превита.
И закурка
         във търбуха
                    на вертепи,
през плача
          на детски гласове
                           сърдити:
- Работа ли,
            пушка ли -
                      ей ги двете шепи!
Де си ти,
         застъпник
                  и мъстител?

I . 4

 

I . 4

Эй,
   верблюд,
           открыватель колоний! -
Эй,
   колонны стальных кораблей!
Марш
    в пустыни
             огня раскалённей!
Пеньте пену
           бумаги белей!
Начинают
        чёрным лататься
оазисы
      пальмовых нег.
Вон
   среди
        золотистых плантаций
засечённый
          вымычал негр:
- У-у-у-у-у,
            у-у-у!
                  Нил мой, Нил!
Приплещи
        и выплещи
                 чёрные дни!
Чтоб чернее были,
                 чем я во сне,
и пожар чтоб
            крови вот этой красней.
Чтоб во всём этом кофе,
                       враз, вскипелом,
вариться пузатым -
                  чёрным и белым.
Каждый
      добытый
             слоновий клык -
тык его в мясо,
               в сердце тык.
Хоть для правнуков,
                   не зря чтоб
                              кровью литься,
выплыви,
        заступник солнцелицый.
Я кончаюсь, -
             бог смертей
                        пришёл и поманил.
Помни
     это заклинанье,
                    Нил,
                        мой Нил! -
В снегах России,
                в бреду Патагонии
расставило
          время
               станки потогонные.
У Иванова уже
             у Вознесенска
                          каменные туши
будоражат
         выкрики частушек:
"Эх, завод ты мой, завод,
желтоглазина.
Время нового зовёт
Стеньку Разина".

 

Ей, камило,
           откривател на колонии!
Ей, колони
          от стоманни кораби!
Марш
    в пустинни
              пламък-небосклони!
бяла пяна
         дигайте по-скоро!
Ето
   че се мяркат
               черни
палмови
       оазиси-мечти.
Сред златистите
               плантации се мерна
негър
     зле пребит
               и тъй скимти:
- У-у-у-у-у,
            у-у-у!
                  Нил мой, Нил!
Доплискай,
          изплискай
                   черните дни!
Нека по са черни,
                 нежели аз на сън,
и пожарът -
           по-червен
                    от тая кръв.
Нека в туй кафе,
                в миг закипяло,
да заврат търбуси -
                   черни и бяли.
Всеки добит
           слонски зъб -
тикай в месо,
             във вражи пъп.
Внуци да не виждат
                  кръв проляна,
                               да не тръпнат,
ти изплувай,
            слънцелик застъпник!
Аз отивам -
           богът на смъртта
                           ме заплени.
Клетвата ми
           запомни ти,
                      Нил, мой Нил! -
В снежна Русия,
               в Патагония смотана
е монтирало времето
                   машини за потене.
Край Иванов-Вознесенск,
                       на каменните кариатиди
от глъч и песни
               се вече зловиди:
"Ех, завод ти мой, суров,
безобразен.
Плаче времето за нов
Стенка Разин."

I . 5

 

I . 5

Внуки
     спросят:
             - Что такое капиталист? -
Как дети
        теперь:
               - Что это
                        г-о-р-о-д-о-в-о-й?... -
Для внуков
          пишу
              в один лист
капитализма
           портрет родовой.
Капитализм
          в молодые года
был ничего,
           деловой парнишка:
первый работал -
                не боялся тогда,
что у него
          от работ
                  засалится манишка.
Трико феодальное
                ему тесно!
Лез
   не хуже,
           чем нынче лезут.
Капитализм
          революциями
                     своей весной
расцвёл
       и даже
             подпевал "Марсельезу".
Машину
      он
        задумал и выдумал.
Люди,
     и те - ей!
Он
  по вселенной
              видимо-невидимо
рабочих расплодил
                 детей.
Он враз
       и царства
                и графства сжевал
с коронами их
             и с орлами.
Встучнел,
         как библейская корова
                              или вол,
облизывается.
             Язык - парламент.
С годами
        ослабла
               мускулов сталь,
он раздобрел
            и распух,
такой же
        с течением времени
                          стал,
как и его гроссбух.
Дворец возвёл -
               не увидишь такого!
Художник
        - не один! -
                    по стенам поёрзал.
Пол ампиристый,
               потолок рококовый,
стенки -
        Людовика XIV,
                     Каторза.
Вокруг,
       с лицом,
               что равно годится
быть и лицом
            и ягодицей,
задолицая
         полиция.
И краске
        и песне
               душа глуха,
как корове
          цветы
               среди луга.
Этика, эстетика
               и прочая чепуха -
просто -
        его
           женская прислуга.
Его
   и рай
        и преисподняя -
распродаёт
          старухам
дырки
     от гвоздей
               креста господня
и перо
      хвоста
            святого духа.
Наконец,
        и он
            перерос себя,
за него
       работает раб.
Лишь наживая,
             жря
                и спя,
капитализм разбух
                 и обдряб.
Обдряб
      и лёг
           у истории на пути
в мир,
      как в свою кровать.
Его не объехать,
                не обойти,
единственный выход -
                    взорвать!

 

Внуците ще питат:
                 - Що е туй капиталист?
Както днес децата:
                  - Що е туйст-ра-жа-р?
За внуците
          пиша
              тоя лист -
портрет
       на капитализма
                     без лъжа.
Капитализмът
            в млади дни
бе, ей тъй,
           практичен момчурлак:
на работа
         бе пръв -
                  не бе се свенил,
нагръдника му
             че омаслен е,
                          и как!
Тясно бе му
           феодалното трико!
Пъхаше се,
          все за себе си полезен.
Революцията
           бе за него
                     весел скок,
тананикаше дори
               и "Марсилезата".
Машината
        замисли
               и измисли.
Хората,
       и тях -
              за нея!
Разплоди
        деца
            безчислени
работнишки
          и ги в света
                      развея.
Изведнъж
        царства и графства
                          сдъвка бол
с короните,
           с орлите,
                    стопроцентно.
Надебеля
        като библейска крава
                            или вол,
облизва се.
           Езика му е -
                       парламентът.
С годините
          отслабна
                  мускулен пиринч,
подпухна,
         с натежал търбух,
и заприлича
           с време,
                   майчин син,
на своята гроссбух.
Дворец издигна -
                от злато ковано!
Художник - не един! -
                     отвътре го изписа.
Ампирен -
         подът му, и рококов -
                              тавана,
стените -
         Людвик XIV,
                    да се слисаш!
Наоколо,
        с лице
              познато, родно,
еднакво годно
да бъде и лице,
               и кървавица -
задниколица
           полиция.
Душата му -
           глуха за краски,
                           за песен,
тъй както кравата -
                   за цветя,
                            теменуги.
Естетика, етика
               и всякаква плесен
са просто
         негова
               женска прислуга.
Негови -
        и раят,
               и преизподнята,
на бабите продава -
                   невъзмутим -
тресчици
        от самия
                кръст господен,
пера
    от опашката
               на дух свети.
Най-подир
         надрасна
                 себе си и той,
за него
       раб
          работи днес.
От трупане,
           ядене
                и покой
капитализмът
            затлъстя,
                     издигна се "на чест".
Затлъстя
        и легна
               в пътя на историята,
като в свой креват,
                   същински паразит.
Да се обиколи -
               не може,
                       ни да се събори,
едничък изход -
               да се дигне с динамит!

I . 6

 

I . 6

Знаю,
     лирик
          скривится горько,
критик
      ринется
             хлыстиком выстегать:
- А где ж душа?!
                Да это ж -
                          риторика!
Поэзия где ж? -
               Одна публицистика!! -
Капитализм -
            неизящное слово,
куда изящней звучит -
                     "соловей",
но я
    возвращусь к нему
                     снова и снова.
Строку
      агитаторским лозунгом взвей.
Я буду писать
             и про то
                     и про это,
но нынче
        не время
                любовных ляс.
Я
 всю свою
         звонкую силу поэта
тебе отдаю,
           атакующий класс.
Пролетариат -
             неуклюже и узко
тому,
     кому
         коммунизм - западня.
Для нас
       это слово -
                  могучая музыка,
могущая
       мёртвых
              сражаться поднять.
Этажи
     уже
        заёжились, дрожа,
клич подвалов
             подымается по этажам!
- Мы прорвёмся
              небесам
                     в распахнутую синь.
Мы пройдём
          сквозь каменный колодец.
Будет.
      С этих нар
                рабочий сын -
пролетариатоводец. -
Им
  уже
     земного шара мало.
И рукой,
        отяжелевшей
                   от колец,
тянется
       упитанная
                туша капитала
ухватить
        чужой горлец.
Идут,
     железом
            клацая и лацкая.
- Убивайте!
           Двум буржуям тесно! -
Каждое село -
             могила братская,
города -
        завод протезный.
Кончилось -
           столы
                накрыли чайные.
Пирогом
       победа на столе.
- Слушайте
          могил чревовещание,
кастаньеты костылей!
Снова
     нас
        увидите
               в военной яви.
Эту
   время
        не простит вину.
Он расплатится,
               придёт он
                        и объявит
вам
   и вашинской войне
                    войну! -
Вырастают
         на земле
                 слезы озёра,
слишком
       непролазны
                 крови топи.
И клонились
           одиночки фантазёры
над решением
            немыслимых утопий.
Голову
      об жизнь
              разбили филантропы.
Разве
     путь миллионам -
                     филантропов тропы?
И уже
     бессилен
             сам капиталист,
так
   его
      машина размахалась, -
строй его
         несёт,
               как пожелтелый лист,
кризисов
        и забастовок хаос.
- В чей карман
              стекаем
                     золотою лавой?
С кем идти
          и на кого пенять? -
Класс миллионоглавый
напрягает глаз -
                себя понять.

 

Знам,
     лирикът устни
                  ще присвие горко
и критикът
          ще се втурне
                      със камшичето неистово:
- А де е тук - душата?!
                       Та туй е - риторика!
Къде е тук -
            поезията?
                     Чиста публицистика!!
Капитализъм -
             то е неизящно слово,
къде по-изящно звучи -
                      "славей".
Но към него ще се връщам аз
                           отново и отново.
Всеки ред
         в агитаторски лозунг
                             преправяй.
Ще пиша за едното
                 и за другото
                             по ред.
Че днес
       не е време
                 за любовно занасяне.
Свойта песенна сила
                   и дар на поет
отдавам на теб,
               атакуваща класа.
Пролетариат -
             дума тромава, тясна
за тоя,
       комуто е комунизмът -
                            капан.
За нас
      тая дума
              е музика властна,
що може
       и мъртви
               да дигне на бран.
Вече настръхват
               и тръпнат етажите,
от мазетата
           вик се подема - вик вражи.
- Ще пронижем
             простора
                     открит, ведросин.
През мрака
          ще мине
                 духът ни свободен.
Ще израсне
          от голите дъски
                         работнишки син -
пролетариатоводец. -
И кълбото земно
               вече им е малко.
И с ръка,
         от пръстени
                    натегнала,
дири
    шишко, капиталът,
гърлото
       работнишко
                 да стегне.
Ето ги,
       в желязо,
                в огъня и ветровете.
- Стреляйте!
            За двама буржоа тук няма място! -
Всяко село
          е могила братска,
фабрики протезни -
                  градовете.
Свърши се -
           ей масите за чай
                           проточени.
Баница -
        победата сложете.
- Слушайте
          от гроба
                  глас на червоточина,
звън на
       патерици-кастанети!
Ще ни видите
            отново
                  във войната вий.
Времето
       не ще прости
                   тая ви вина.
Ще се развърти,
               ще дойде той,
                            ще обяви
вам
   и на вашата война -
                      война! -
Езера от сълзи
              на земята бликват,
кървави пътеки
              вред непроходими.
И самотни
         фантазьори
                   си морят езика
да решават
          утопии неразрешими.
Главата си
          в живота
                  разбиха филантропи.
Зер на милиони пътят -
                      път е на утопии?
Вече
    е безсилен
              и самият
                      капиталист,
тъй машината му
               се раздрънка
                           и разниза.
Хаосът на стачки
                и на кризи
строя му отнася
               като свехнал лист.
- В чий джоб
            сипем
                 златна лава?
Кой е враг,
           с кого да тръгне в друм? -
Класата милионоглава
себе си
       да разбере -
                   напряга ум.

I . 7

 

I . 7

Время
     часы
         капитала
                 крало,
побивая
       прожекторов яркость.
Время
     родило
           брата Карла -
старший
       ленинский брат
                     Маркс.
Маркс!
      Встаёт глазам
                   седин портретных рама.
Как же
      жизнь его
               от представлений далека!
Люди
    видят
         замурованного в мрамор,
гипсом
      холодеющего старика.
Но когда
        революционной тропкой
первый
      делали
            рабочие
                   шажок,
о, какой
        невероятной топкой
сердце Маркс
            и мысль свою зажёг!
Будто сам
         в заводе каждом
                        стоя стоймя,
будто
     каждый труд
                размозоливая лично,
грабящих
        прибавочную стоимость
за руку
       поймал с поличным.
Где дрожали тельцем,
                    не вздымая глаз свой
даже
    до пупа
           биржевика-дельца,
Маркс
     повёл
          разить
                войною классовой
золотого
        до быка
               доросшего тельца.
Нам казалось -
              в коммунизмовы затоны
только
      волны случая
                  закинут
                         нас
                            юля.
Маркс
     раскрыл
            истории законы,
пролетариат
           поставил у руля.
Книги Маркса
            не набора гранки,
не сухие
        цифр столбцы -
Маркс
     рабочего
             поставил на ноги
и повёл
       колоннами
                стройнее цифр.
Вёл
   и говорил: -
               сражаясь лягте,
дело -
      корректура
                выкладкам ума.
Он придёт,
          придёт
                великий практик,
поведёт
       полями битв,
                   а не бумаг! -
Жерновами дум
             последнее меля
и рукой
       дописывая
                восковой,
знаю,
     Марксу
           виделось
                   видение Кремля
и коммуны
         флаг
             над красною Москвой.

 

Времето
       крадеше
              капиталът,
победил
       прожекторната яркост.
Брата Карл
          бе времето
                    създало,
ленинския
         по-стар брат,
                      Маркс.
Маркс!
      Рамка от коси
                   белее само.
Колко е
       животът му
                 незнаен и велик!
Виждат хората -
               зазидан в мрамор,
като гипсов,
            старчески застинал лик.
Но кога работниците
                   в първа плаха стъпка
се възеха
         по бунтовен друм,
о, как буйно,
             като пещ, изтръпна
Маркс,
      възпламенил
                 сърце и ум!
Сякаш сам
         във всяка фабрика,
                           спокойно,
размазолил лично
                всеки труд,
грабителите
           на принадената стойност
на местопрестъплението
                      хващаше нечут.
В немощ,
        без - преди - да могат
                              да погледнат
до пъпа
       борсовия спекулант-хитрец,
в класова война
               ги Маркс
                       поведе
срещу златния,
              израсъл в бик телец.
Струваше ни се -
                в комунистическите
                                  заливи
само случаят
            ще ни захвърли,
                           за да се отбием.
Пътят на историята
                  сме чрез Маркс
                                узнали,
пролетариата
            сложи той кормчия.
Книгите на Маркс
                не са прост набор,
ни колони
         сухи цифри бледи:
Маркс
     на крак изправи
                    всичко слабо
и в колони -
            и от цифрите по-стройни -
                                     го поведе.
Водеше и казваше:
                 в боя трябва тактика,
делото е
        на пресмятането
                       коректура.
Той ще дойде,
             оня дързък
                       практик,
не на книга,
            а на бойното поле
                             завтурен!
Мелница на мисълта,
                   чрез нея в вис подеман,
с восъчна ръка
              дописал
                     сетните слова,
зная, Маркс
           бе виждал
                    призрака на Кремъл,
флага комунарски
                над червената Москва.

I . 8

 

I . 8

Назревали,
          зрели дни,
                    как дыни,
пролетариат
           взрослел
                   и вырос из ребят.
Капиталовы
          отвесные твердыни
валом размывают
               и дробят.
У каких-нибудь
              годов
                   на расстоянии
сколько гроз
            гудит
                 от нарастаний.
Завершается
           восстанием
                     гнева нарастание,
нарастают
         революции
                  за вспышками восстаний.
Крут
    буржуев
           озверевший норов.
Тьерами растерзанные,
                     воя и стеная,
тени прадедов,
              парижских коммунаров,
и сейчас
        вопят
             парижскою стеною:
- Слушайте, товарищи!
                     Смотрите, братья!
Горе одиночкам -
                выучьтесь на нас!
Сообща взрывайте!
                 Бейте партией!
Кулаком
       одним
            собрав
                  рабочий класс. -
Скажут:
       "Мы вожди",
                  а сами -
                          шаркунами?
За речами
         шкуру
              распознать умей!
Будет вождь
           такой,
                 что мелочами с нами -
хлеба проще,
            рельс прямей.
Смесью классов,
               вер,
                   сословий
                           и наречий
на рублях колёс
               землища двигалась.
Капитал
       ежом противоречий
рос вовсю
         и креп,
                штыками иглясь.
Коммунизма
          призрак
                 по Европе рыскал,
уходил
      и вновь
             маячил в отдаленьи...
По всему поэтому
                в глуши Симбирска
родился
       обыкновенный мальчик
                           Ленин.

 

Дни назряваха,
              узряха като пъпеши,
пролетариатът
             възмъжа,
                     порасна.
Твърдини на капитала -
                      непристъпни -
ронят ги вълни,
               всекидневно и всечасно.
В някакви години -
                  непрестанно -
колко бури екнат -
                  схватки бранни.
Свършват със въстание
                     гняв и страдание,
в революции нарастват
                     плахите въстания.
Зверски нрав
            буржуите добиват.
От Тиеровци разкъсани, [3]
                      със стон и вой
сенки на прадедите -
                    парижки комунари
от парижката стена
                  реват безброй:
- Слушайте, другари!
                    Вижте, братя!
Горко на самотниците -
                      като нас!
Настъпвайте единно!
                   Като партия!
В един юмрук
            събрали
                   работнишката класа!
Ще ви кажат:
            "Ние сме водачи",
                             а ги виж - галфони.
Кожата
      зад думите
                гледай да прозреш.
От водач
        благодарим,
                   дето вятър гони,
нашият -
        да бъде
               като камък твърд и вещ.
Смес от класи,
              вери
                  и съсловия,
                             наречия -
гътреше се
          земен шар,
                    задъхан.
Капиталът -
           таралеж на противоречия -
расна,
      крепна,
             между щикове настръхнал.
Призракът на комунизма [4]
                      по Европа
                               бе се скитал.
Губеше се
         и отново
                 трепваше в далечините.
Затова, в Симбирск,
                   сред глухота и запустение,
се роди
       момче обикновено -
                         Ленин.

II . 1

 

II . 1

Я знал рабочего.
                Он был безграмотный.
Не разжевал
           даже азбуки соль.
Но он слышал,
             как говорил Ленин,
и он
    знал - всё.
Я слышал
        рассказ
               крестьянина-сибирца.
Отобрали,
         отстояли винтовками
                            и раем
                                  разделали селеньице.
Они не читали
             и не слышали Ленина,
но это
      были ленинцы.
Я видел горы -
              на них
                    и куст не рос.
Только
      тучи
          на скалы
                  упали ничком.
И на сто вёрст
              у единственного горца
лохмотья
        сияли
             ленинским значком.
Скажут -
        это
           о булавках ахи.
Барышни их
          вкалывают
                   из кокетливых причуд.
Не булавка вколота -
                    значком
                           прожгло рубахи
сердце,
       полное
             любовью к Ильичу.
Этого
     не объяснишь
                 церковными славянскими
                                       крюками,
и не бог
        ему
           велел -
                  избранник будь!
Шагом человеческим,
                   рабочими руками,
собственною головой
                   прошёл он
                            этот путь.

 

Един работник знаех.
                    Той беше неграмотен.
Не бе сдъвкал
             на азбукито дори солта.
Но бе чувал
           как говори Ленин
и - той всичко
              знаеше в света.
Слушах разказа
              на селянин-сибирец.
Те отнели,
          отстояли с пушки,
                           в рай превърнали селцето си.
Те не бяха чели,
                нито чули Ленина,
но те бяха -
            ленинци.
Планини видях -
               не растеше храст, нито леска.
Само облаците
             падаха
                   върху скалите ничком.
И в сто версти,
               у едничкия планинец
върху дрипите блестеше -
                        ленинска значка.
Но ще кажат -
             по карфици
                       заносии неизменни.
Тъй госпожици кокетки
                     кичат се с игли.
Не карфица -
            то бе ризата му изгорена
от сърцето,
           пълно с обич към Илич.
Как ще обясниш това
                   с църковните
                               славянски
                                        завъркулки
или бог че му е казал -
                       теб избраник те зоват!
Със човешка крачка,
                   от невръстна люлка,
със работнишки ръце
                   и собствена глава
                                    измина тоя път.

II . 2

 

II . 2

Сверху
      взгляд
            на Россию брось -
рассинелась речками,
                    словно
разгулялась
           тысяча розг,
словно
      плетью исполосована.
Но синей,
         чем вода весной,
синяки
      Руси крепостной.
Ты
  с боков
         на Россию глянь -
и куда
      глаза ни кинь,
упираются
         небу в склянь
горы,
     каторги
            и рудники.
Но и каторг
           больнее была
у фабричных станков
                   кабала.
Были страны
           богатые более,
красивее видал
              и умней.
Но земли
        с ещё большей болью
не довиделось
             видеть
                   мне.
Да, не каждый
             удар
                 сотрёшь со щеки.
Крик крепчал:
             - Подымайтесь
                          за землю и волю вы! -
И берутся
         бунтовщики-
одиночки
        за бомбу
                и за револьвер.
Хорошо
      в царя
            вогнать обойму!
Ну, а если
          только пыль
                     взметнёшь у колеса?!
Подготовщиком
             цареубийства
                         пойман
брат Ульянова,
              народоволец
                         Александр.
Одного убьёшь -
               другой
                     во весь свой пыл
пытками
       ушедших
              переплюнуть тужится.
И Ульянов
         Александр
                  повешен был
тысячным из шлиссельбуржцев.
И тогда
       сказал
             Ильич семнадцатигодовый -
это слово
         крепче клятв
                     солдатом поднятой руки:
- Брат,
       мы здесь
               тебя сменить готовы,
победим,
        но мы
             пойдём путём другим! -
Оглядите памятники -
                    видите
                          героев род вы?
Станет Гоголем,
               а ты
                   венком его величь.
Не такой -
          чернорабочий,
                       ежедневный подвиг
на плечи себе
             взвалил Ильич.
Он вместе,
          учит в кузничной пасти,
как быть,
         чтоб зарплата
                      взросла пятаком.
Что делать,
           если
               дерётся мастер.
Как быть,
         чтоб хозяин
                    поил кипятком,
Но не мелочь
            целью в конце:
победив,
        не стой так
над одной
         сметённой лужею.
Социализм - цель.
Капитализм - враг.
Не веник -
          винтовка оружие.
Тысячи раз
          одно и то же
он вбивает
          в тугой слух,
а назавтра
          друг в друга вложит
руки
    понявших двух.
Вчера - четыре,
               сегодня - четыреста.
Таимся,
       а завтра
               в открытую встанем,
и эти
     четыреста
              в тысячи вырастут.
Трудящихся мира
               подымем восстанием.
Мы уже
      не тише вод,
                  травинок ниже -
гнев
    у трудящихся
                густится в туче.
Режет
     молниями
             Ильичёвых книжек.
Сыпет
     градом
           прокламаций и летучек.
Бился
     об Ленина
              тёмный класс,
тёк
   от него
          в просветленьи,
и, обданный
           силой
                и мыслями масс,
с классом
         рос
            Ленин.
И уже
     превращается в быль
то,
   в чём юношей
               Ленин клялся:
- Мы
    не одиночки,
                мы -
                    союз борьбы
за освобождение
               рабочего класса. -
Ленинизм идёт
             всё далее
                      и более
вширь
     учениками
              Ильичёвой выверки.
Кровью
      вписан
            героизм подполья
в пыль
      и в слякоть
                 бесконечной Володимирки.
Нынче
     нами
         шар земной заверчен.
Даже
    мы,
       в кремлёвских креслах если, -
скольким
        вдруг
             из-за декретов Нерчинск
кандалами
         раззвенится в кресле!
Вам
   опять
        напомню птичий путь я.
За волчком -
            трамваев
                    электрическая рысь.
Кто
   из вас
         решётчатые прутья
не царапал
          и не грыз?!
Лоб
   разбей
         о камень стенки тесной -
за тобою
        смыли камеру
                    и замели.
"Служил ты недолго, но честно
на благо родимой земли".
Полюбилась Ленину
                 в какой из ссылок
этой песни
          траурная сила?

 

Погледни
        Русия
             отвисоко -
тъй синее се
            с рекички,
                      с барички,
с пръчки сякаш
              бита е жестоко,
сякаш е
       с камшик нашарена.
Но по-сини
          от водите пролетес
са синините
           на Русия крепостна.
Погледни
        Русия
             отстрани,
и догде
       прозрат очи -
рудници,
        каторги,
                планини,
всичко
      под връшника бял
                      мълчи.
Но по-страшно
             от каторга
                       е било
във фабриките
             черното тегло.
Виждал съм
          страни
                и по-богати,
по-хубави
         и с участ най-завидна.
Но земя
       тъй пълна
                със проклятия
не съм виждал,
              ни ще видя.
Да, не всеки удар
                 от лицето
                          ще изтриеш.
Вик се дигна:
             - Ставайте на бой
                              за земя и свобода!
И самотникът-бунтар
                   се крие
с бомба и револвер
                  във ръка.
Добре е в царя
              да нанижеш
                        пачка!
Ами ако
       край каляската
                     прах дигнеш само?
В цареубийство уличен,
                      бе хванат плячка
сам братът на Улянов,
                     народоволец Александър. [5]
Един убиеш,
           друг ще дойде,
                         бесен,
бившите
       дано надмине
                   във насилие.
И Улянов
        Александър
                  бе обесен,
шлиселбуржец
            между хиляди.
И Илич -
        седемнадесетгодишният -
                               тогава рече,
думите му -
           клетва, що войнишките уста мълвят:
- Братко,
         ний готови сме
                       да те смениме вече,
ще победим,
           но в друг ще тръгнем път!
Вижте паметниците -
                   герой съвремен, древен...
Дохажда Гогол -
               ти с венец го окрили...
Не такъв -
          черноработнически подвиг,
                                   всекидневен,
върху плещите си
                взе Илич.
Той учи, при това,
                  пред меха ковашки
как господаря
             да се вразуми -
                            и как
да се дигне
           надницата
                    със петак, [6]
на майстора
           да се смири
                      гнева дивашки.
Но туй са дреболии -
                    крайната ни цел не е тя.
Победил,
        спечеленото
                   да те не излъже
за сега;
социализмът - е целта,
капитализмът - е врага.
Не е венецът,
             а пушката -
                        оръжие.
Хиляди пъти
           едно и също
той набива
          в сплъстени уши,
а утре пред него
                се двама прегръщат,
вече
    сродни души.
Четирма вчера,
              днес - четиристотин,
днес се крием,
              утре ще скочим открито,
и вече
      със хиляди
                ражда животът.
Ще въстане народът
                  и няма да пита.
Не сме вече
           от води по-тихи,
                           от тревичките по-низки,
във облак
         гневът се народен
                          сгъстява.
Като мълнии
           в Иличеви книжки се плиска,
като град,
          в прокламации,
                        в позиви рой полетява.
Във Ленин
         се блъскаше
                    тъмната класа,
тя от него
          позна
               просветление,
и, залян от силата,
                   от мислите на масата,
с класата расна
               и Ленин.
И в легенда
           вече се превръща
туй, в което,
             като млад,
                       клел се бе Ленин:
- Не сме сами,
              ний сме
                     съюз могъщ
за работнишкото
               освобождение. - [7]
Ленинизмът шества
                 все по-далеч,
                              по-безначалио,
ученици
       има той
              с Иличева закалка.
С кръв записан -
                героизмът
                         в нелегалност,
по безкрайна
            Володимирка, [8]
                        в прах и киша жалка.
Днес ний земното кълбо сме
                          завъртели.
Ей ги тия,
          в Кремъл що стоят -
прангите невидими
                 дрънчат
още на краката им
                 оледенели.
Едрото от малко ще излезне.
Първо детска въртележка,
                        после електрически трамвай.
Кой от вас
          решетките железни
не е гризал -
             и не е ревал?!
Лоб разбий
          в стената низка, тесна -
подир теб
         килията
                измиват и метат.
"Ти малко служи, ала честно
на своята родна земя". [9]
Де обикна,
          в кое заточение
силата на тая тъжна песен
                         Ленин?

II . 3

 

II . 3

Говорили -
          мужичок
                 своей пойдёт дорогой,
заведёт
       социализм
                бесхитростен и прост.
Нет,
    и Русь
          от труб
                 становится сторогой.
Город
     дымной бородой оброс.
Не попросят в рай -
                   пожалуйста,
                              войдите -
через труп буржуазии
                    коммунизма шаг.
Ста крестьянским миллионам
                          пролетариат водитель.
Ленин -
       пролетариев вожак.
Понаобещает либерал
                   или эсерик прыткий,
сам охочий до рабочих шей, -
Ленин
     фразочки
             с него
                   пооборвёт до нитки,
чтоб из книг
            сиял
                в дворянском нагише.
И нам
     уже
        не разговорцы досужие,
что-де свобода,
               что люди братья, -
мы
  в марксовом всеоружии
одна
    на мир
          большевистская партия.
Америку
       пересекаешь
                  в экспрессном купе,
идёшь Чухломой -
                тебе
в глаза
       вонзается теперь
                       РКП
и в скобках
           маленькое "б".
Теперь
      на Марсов
               охотится Пулково,
перебирая
         небесный ларчик.
Но миру
       эта
          строчная буква
в сто крат красней,
                   грандиозней
                              и ярче.

 

Казваха -
         селякът
                по свой ще тръгне път, [10]
прост, безхитростен
                   социализъм
                             ще завъди.
Не, комини
          и в Русия
                   с хиляди стърчат,
одимен градът е
               и ще бъде.
Ех, не канят в рая -
                    влезте, моля -
комунизмът -
            през трупа
                      на буржоазията
                                    крачи.
Пролетариатът е водител
                       на сто селяшки милиона,
Ленин -
       на пролетарии
                    водач.
Ще наобещае либерал
                   или есерче ловко,
готово да възседне
                  на работника врата -
Ленин фразите му
                ще окастри до основи,
в книгите му
            да блести
                     с дворянската си голота.
И не ни е вече -
                в разговори да се лъжем,
санким,
       че е свобода,
                    че хората са братя -
ний,
    в марксическото всеоръжие,
сме една
        пред цял свят
                     болшевишка партия.
Из Америка ли
             скиташ
                   в експресно купе
или бързаш
          под Чухломското небе -
реже погледа ти
               РКП
и във скобки -
              мъничкото "б".
Днес на лов
           за Марсовци [11]
                      е Пулково,
разтършувало е звездната
                        вселена.
За света, обаче,
                тая малка буква
по е ярка,
          грандиозна,
                     по-червена.

II . 4

 

II . 4

Слова
     у нас
          до важного самого
в привычку входят,
                  ветшают, как платье.
Хочу
    сиять заставить заново
величественнейшее слово
                       "ПАРТИЯ".
Единица! -
          Кому она нужна?!
Голос единицы
             тоньше писка.
Кто её услышит? -
                 Разве жена!
И то
    если не на базаре,
                      а близко.
Партия -
        это
           единый ураган,
из голосов спрессованный
                        тихих и тонких,
от него
       лопаются
               укрепления врага,
как в канонаду
              от пушек
                      перепонки.
Плохо человеку,
               когда он один.
Горе одному,
            один не воин -
каждый дюжий
            ему господин,
и даже слабые,
              если двое.
А если
      в партию
              сгрудились малые -
сдайся, враг,
             замри
                  и ляг!
Партия -
        рука миллионопалая,
сжатая
      в один
            громящий кулак.
Единица - вздор,
                единица - ноль,
один -
      даже если
               очень важный -
не подымет
          простое
                 пятивершковое бревно,
тем более
         дом пятиэтажный.
Партия -
        это
           миллионов плечи,
друг к другу
            прижатые туго.
Партией
       стройки
              в небо взмечем,
держа
     и вздымая друг друга.
Партия -
        спинной хребет рабочего класса.
Партия -
        бессмертие нашего дела.
Партия - единственное,
                      что мне не изменит.
Сегодня приказчик,
                  а завтра
                          царства стираю в карте я.
Мозг класса,
            дело класса,
                        сила класса,
                                    слава класса -
                                                  вот что такое партия.
Партия и Ленин -
                близнецы-братья
кто более
         матери-истории ценен?
Мы говорим Ленин,
                 подразумеваем -
                                партия,
мы говорим
          партия,
                 подразумеваем -
                                Ленин.

 

Като дреха
          думите ни
                   овехтяват,
даже тия,
         що са
              най-разпалени.
Искам пак
         да засияе в слава
тая
   най-величествена дума -
                          "ПАРТИЯ".
Единица!
        Кому е нужна тя?
Гласът и -
          по е тъничък от детски писък.
Кой ли би я чул? -
                  Жената сирота?
И то,
     ако не е на пазара,
                        а по-наблизко.
Партията -
          туй е
               страшен ураган,
от гласове пресуван,
                    тихи, тънки,
от него падат
             крепостите на врага,
както в канонада -
                  кухите издънки.
Лошо за човека,
               ако той е сам.
Самичкият във боя не е воин -
всеки здравеняк
               му става господар,
че и пред двама
               слабовати
                        той е неспокоен.
А щом се в партията
                   малките сплотят чевръсто -
враг, предай се,
                лягай тук!
Партията
        е ръка милионопръстна,
свита
     във един
             рушителен юмрук.
Единицата е вятър,
                  нула - да,
ако ще да си
            и много важен,
не би дигнал
            проста
                  полуметрова греда,
камо ли
       и дом
            петоетажен.
Партията -
          то са рамене на милиони,
едно към друго
              тясно прилепени.
С партията
          до небето бастиони
ще издигнем,
            щом сме обединени.
Партията
        е гръбнака
                  на работнишката класа,
партията
        е безсмъртното ни дело,
едничкото,
          що няма да ни измени.
Днес продавач съм, утре -
                         царства изтривам в картата.
Мозъкът,
        и делото,
                 и силата,
                          и славата на класата -
                                                ето що е партията.
Партията, Ленин -
                 то са близнаци-братя:
за майката-история
                  кой ще е по-ценен?
Когато кажем - Ленин,
                     разбираме - партията,
когато кажем - партията,
                        разбираме ний - Ленин.

II . 5

 

II . 5

Ещё
   горой
        коронованные главы,
и буржуи
        чернеют
               как вороны в зиме,
но уже
      горение
             рабочей лавы
по кратеру партии
                 рвётся из-под земель.
Девятое января.
               Конец гапонщины.
Падаем,
       царским свинцом косимы.
Бредня
      о милости царской
                       прикончена
с бойней Мукденской,
                    с треском Цусимы.
Довольно!
         Не верим
                 разговорам посторонним!
Сами
    с оружием
             встали пресненцы.
Казалось -
          сейчас
                покончим с троном,
за ним
      и буржуево
                кресло треснется.
Ильич уже здесь.
                Он изо дня на день
проводит
        с рабочими
                  пятый год.
Он рядом
        на каждой стоит баррикаде,
ведёт
     всего восстания ход.
Но скоро
        прошла
              лукавая вестийка -
"свобода".
          Бантики люди надели,
царь
    на балкон
             выходил с манифестиком.
А после
       "свободной"
                  медовой недели
речи,
     банты
          и пения плавные
пушечный рёв
            покрывает басом:
по крови рабочей
                пустился в плавание
царёв адмирал,
              каратель Дубасов.
Плюнем в лицо
             той белой слякоти,
сюсюкающей
          о зверствах Чека!
Смотрите,
         как здесь,
                   связавши за локти,
рабочих насмерть
                секли по щекам.
Зверела реакция.
                Интеллигентчики
ушли от всего
             и всё изгадили.
Заперлись дома,
               достали свечки,
ладан курят -
             богоискатели.
Сам заскулил
            товарищ Плеханов:
- Ваша вина,
            запутали, братцы!
Вот и пустили
             крови лохани!
Нечего
      зря
         за оружье браться. -
Ленин
     в этот скулёж недужный
врезал голос
            бодрый и зычный:
- Нет,
      за оружие
               браться нужно,
только более
            решительно и энергично.
Новых восстаний вижу день я.
Снова подымется
               рабочий класс.
Не защита -
           нападение
стать должно
            лозунгом масс. -
И этот год
          в кровавой пене
и эти раны
          в рабочем стане
покажутся
         школой
               первой ступени
в грозе и буре
              грядущих восстаний.

 

Короновани глави -
                  речи грамада,
буржоата - черни,
                 като врани зиме,
но по кратера
             на партията
                        кипва млада
лавата
      работнишка
                неукротима.
Девети януари.
              На гапонщината краят.
Падаме,
       от царските куршуми
                          покосени.
Брътвежите
          за царска милост -
                            знаят
за нея
      Мукден
            и Цушима
                    окървавени.
Стига!
      Нямаме
            на чужди разговори вяра!
Пресненци
         с оръжие
                 се дигнаха сами. [12]
Сякаш -
       свършено е вече с трона,
                               с господаря,
а с него
        и буржуйското кресло
                            ще се сломи.
Илич е вече тук. [13]
                Той ден след ден
с работниците е
               през цялата
                          година пета.
Край всяка барикада -
                     той е прислонен,
въстанието
          с него е подето.
Но скоро
        стигна
              новинка лукава -
"свобода".
          Със ленти на гърди
                            върви тълпата,
манифестчето си
               царят
                    от балкона обявява. [14]
А след медените
               дни на "свободата",
подир речите
            и лентите,
                      и пението плавно -
гръм топовен
            покъртителен и басов:
в кръв работнишка
                 се впусна в дълго плаване
адмиралът царски,
                 мъчителят Дубасов.
Да плюем
        в лицето
                на бялата паплач,
що съска
        за зверствата-де
                        на Чека!
Я вижте
       как тук
              с завързани лакти
се бият
       работници,
                 стрелят
                        и блъскат с крака.
Реакция - ужас.
               Интелигентчета важни
замърсиха всичко -
                  славят "душата".
Затварят се в къщи,
                   свещици изваждат,
палят тамян -
             богоискатели. [15]
Заскимтя
        сам другарят Плеханов:
- Вие сте криви!
                Грешка, уви -
                             непростима!
На, пуснахте кръв -
                   с копани, сахани!
Не току тъй се
              оръжие взима! [16]
Ленин
     в тоя скимтеж безвременен
вряза гласа си,
               тъй бодър, привичен:
- Не,
     оръжието
             трябва да се вземе,
само че
       по-решително и енергично.
Виждам деня
           на въстания нови.
Пак ще се дигне
               работната класа.
И не защита,
            а нападение
трябва да бъде
              лозунгът на масите. -
И тия дни
         в кървава пяна
и в стана работнишки
                    тежките рани
ще бъдат школа
              многожелана
във бурните вихри
                 на бъдни въстания.

II . 6

 

II . 6

И Ленин
       снова
            в своём изгнании
готовит
       нас
          перед новой битвой.
Он учит
       и сам вбирает знание,
он партию
         вновь
              собирает разбитую.
Смотри -
        забастовки
                  вздымают год,
ещё -
     и к восстанию сумеешь сдвинуться ты.
Но вот
из лет
      подымается
                страшный четырнадцатый.
Так пишут -
           солдат-де
                    раскурит трубку,
балакать пойдёт
               о походах древних,
но эту
      всемирнейшую мясорубку
к какой приравнять
                  к Полтаве,
                            к Плевне?!
Империализм
           во всём оголении -
живот наружу,
             с вставными зубами,
и море крови
            ему по колени -
сжирает страны,
               вздымая штыками.
Вокруг него
           его подхалимы -
патриоты -
          приспособились Вовы -
пишут,
      руки предавшие вымыв:
- Рабочий,
          дерись
                до последней крови! -
Земля -
       горой
            железного лома,
а в ней
       человечья
                рвань и рваль,
Среди
     всего сумасшедшего дома
трезвый
       встал
            один Циммервальд.
Отсюда
      Ленин
           с горсточкой товарищей
встал над миром
               и поднял над
мысли
     ярче
         всякого пожарища,
голос
     громче
           всех канонад.
Оттуда -
        миллионы
                канонадою в уши,
стотысячесабельной
                  конницы бег,
отсюда,
       против
             и сабель и пушек, -
скуластый
         и лысый
                один человек.
- Солдаты!
          Буржуи,
                 предав и продав,
к туркам шлют,
              за Верден,
                        на Двину.
Довольно!
         Превратим
                  войну народов
в гражданскую войну!
Довольно
         разгромов,
                   смертей и ран,
у наций
       нет
          никакой вины.
Против
      буржуазии всех стран
подымем
       знамя
            гражданской войны! -
Думалось:
         сразу
              пушка-печка
чихнёт огнём
            и сдунет гнилью,
потом поди,
           ищи человечка,
поди,
     вспоминай его фамилию.
Глоткой орудий,
               шипевших и вывших,
друг другу
          страны
                орут -
                      на колени!
Додрались,
          и вот
               никаких победивших -
один победил
            товарищ Ленин.
Империализма прорва!
Мы
  истощили
          терпенье ангельское.
Ты
  восставшею
            Россией прорвана
от Тавриза
          и до Архангельска.
Империя -
         это тебе не кура!
Клювастый орёл
              с двухглавою властью.
А мы,
     как докуренный окурок,
просто
      сплюнули
              их династью.
Огромный,
         покрытый кровавою ржою,
народ,
      голодный и голоштанный,
к Советам пойдёт
                или будет
                         буржую
таскать,
        как и встарь,
                     из огня каштаны?
- Народ
       разорвал
               оковы царьи,
Россия в буре,
              Россия в грозе, -
читал
     Владимир Ильич
                   в Швейцарии,
дрожа,
      волнуясь
              над кипой газет.
Но что
      по газетным узнаешь клочьям?
На аэроплане
            прорваться б ввысь,
туда,
     на помощь
              к восставшим рабочим, -
одно желанье,
             единая мысль.
Поехал,
       покорный партийной воле,
в немецком вагоне,
                  немецкая пломба.
О, если бы
          знал
              тогда Гогенцоллерн,
что Ленин
         и в их монархию бомба!

 

И Ленин отново
              в свойто изгнание
ни готви
        за новата битка.
Той ни учи
          и сам събира знания
и партията
          пак
             устройва разбита.
Годината -
          виж -
               се от стачки надига,
още малко -
           въстанието ти би достигнал.
Но ето я,
         зинала,
страшната
         четирнайста година.
Войникът -
          тъй пишат -
                     ще си пуши лулата,
ще разправя
           на внуци
                   за походи древни -
но тази касапница
                 вред по земята
как би я сравнил
                със Полтава, със Плевен?!
Империализмът -
               гол голеничък,
                             наднича -
търбухът му - вън,
                  с изкуствена челюст
и в морето от кръв
                  до колени се свлича,
изяжда страни
             и кости меле.
Край него -
           слугите му,
                      стадо овце,
патриоти,
         душите си приспособили,
пишат,
      измили предателски ръце:
- Работнико,
            бий се
                  до последни сили! -
Земята -
        грамади
               разбито желязо,
а в него -
          човешки
                 парцали, трева.
Сред тая
        лудница,
                незабелязано,
трезвен
       остана
             Цимервалд. [17]
Оттука
      Ленин
           със шепа другари
над света
         застана -
                  и се раздаде
мисъл
     по-ярка
            от всички пожари,
глас
    по-гръмовен
               от топовни канонади.
Канонадата
          стигна
                милиони уши,
стохилядносаблена
                 конница в бег.
Срещу саби
          и топове
                  сам се реши
олисял
      и скулест
               едничък човек.
- Войници! Продадени, предадени,
                                буржоата водят ви,
зарад Вердюн, към Двина,
                        страна срещу страна.
Стига!
      Да превърнем
                  войната на народите
в гражданска война!
Стига вече
          погроми
                 и смърт, и войни -
народите
        нямат
             никаква вина.
Против буржоазията
                  на всички страни
да дигнем
         знамето
                на гражданска война! - [18]
Мислехме:
         за миг
               топът-печка
ще кихне
        с огън,
               ще отвей всичко гнило,
после иди,
          търси го,
                   човечето,
иди, че си спомняй
                  име, фамилия.
С вой на оръдия,
                съскащи, сърдити,
страните
        една на друга реват:
                            - На колени!
Бихме се
        и ето -
               няма победител - [19]
едничък
       победи
             другарят Ленин!
Бездната на империализма!
Изтощихме
         търпение ангелско.
Русия е цяла в бунт -
                     от Тавриз
до Архангелск.
Империята - то не е
                   кокошка омърлушена!
Кълвунест орел
              със властта му двуглава.
А ний,
      като угарка допушена,
династията им просто
                    изплюхме тогава.
Огромният,
          със кървава ръжда покрит и безобиден
народ,
      тъй гол и гладен,
                       изнемогнал,
със Съветите ли,
                с буржоата ли ще иде,
за тях да вади, като нявга,
                           кестени от огъня?
- Народът
         разкъса
                оковите царски.
Русия с в буря.
               Русия е в смут -
четеше Илич
           във Швейцария,
развълнуван,
            изтръпнал,
                      над вестници куп.
Но що би узнал
              от случайния вестник?
Да би в самолет
               се проврял
                         в висини,
натам,
      де работници
                  бият се честно -
с желание,
          с мисъл
                 едничка лети.
Замина,
       изпълнил
               партийната воля,
във немски вагон,
                 с немска пломба.
Хохенцолернът
             да би знаял тогава,
че Ленин е
          и в тяхната монархия - бомба!

II . 7

 

II . 7

Питерцы
       всё ещё
              всем на радость
лобзались,
          скакали детишками малыми,
но в красной ленточке,
                      слегка припарадясь.
Невский
       уже
          кишел генералами.
За шагом шаг -
              и дойдут до точки,
дойдут
      и до полицейского свиста.
Уже
   начинают
           казать ноготочки
буржуи
      из лапок своих пушистых.
Сначала мелочь -
                вроде мальков.
Потом повзрослее -
                  от шпротов до килечек.
Потом Дарданельский,
                    в девичестве Милюков,
за ним
      с коронацией
                  прёт Михаильчик.
Премьер
       не власть -
                  вышивание гладью!
Это
   тебе
       не грубый нарком.
Прямо девушка -
               иди и гладь её!
Истерики закатывает,
                    поёт тенорком.
Ещё
   не попало
            нам
               и росинки
от этих самых
             февральских свобод,
а у оборонцев -
               уже хворостинки -
"марш, марш на фронт,
                     рабочий народ".
И в довершение
              пейзажа славненького,
нас предававшие
               и до
                   и потом,
вокруг
      сторожами
               эсеры да Савинковы,
меньшевики -
            учёным котом.
И в город,
          уже
             заплывающий салом,
вдруг оттуда,
             из-за Невы,
с Финляндского вокзала
по Выборгской
             загрохотал броневик.
И снова
       ветер
            свежий, крепкий
валы
    революции
             поднял в пене.
Литейный
        залили
              блузы и кепки.
"Ленин с нами!
              Да здравствует Ленин!"
- Товарищи! -
             и над головами
                           первых сотен
вперёд
      ведущую
             руку выставил. -
- Сбросим
         эсдечества
                   обветшавшие лохмотья.
Долой
     власть
           соглашателей и капиталистов!
Мы -
    голос
         воли низа,
рабочего низа
             всего света,
да здравствует
              партия,
                     строящая коммунизм,
да здравствует
              восстание
                       за власть Советов! -
Впервые
       перед толпой обалделой
здесь же,
         перед тобою,
                     близ,
встало,
       как простое
                  делаемое дело,
недосягаемое слово -
                    "социализм".
Здесь же,
         из-за заводов гудящих,
сияя горизонтом
               во весь свод,
встала
      завтрашняя
                коммуна трудящихся -
без буржуев,
            без пролетариев,
                            без рабов и господ.
На толщь
        окрутивших
                  соглашательских верёвок
слова Ильича
            ударами топора.
И речь
      прерывало
               обвалами рёва:
"Правильно, Ленин!
                  Верно!
                        Пора!"
Дом
   Кшесинской,
              за дрыгоножество
подаренный,
           нынче -
                  рабочая блузница.
Сюда течёт
          фабричное множество,
здесь
     закаляется
               в ленинской кузнице.
"Ешь ананасы,
             рябчиков жуй,
день твой последний
                   приходит, буржуй".
Уж лезет
        к сидящим
                 в хозяйском стуле -
как живёте
          да что жуёте?
Примериваясь,
             в июле
за горло потрогали
                  и за животик.
Буржуевы зубья
              ощерились разом.
- Раб взбунтовался!
                   Плетями,
                           да в кровь его!
И ручку
       Керенского
                 водят приказом -
на мушку Ленина!
                В Кресты Зиновьева!
И партия
        снова
             ушла в подполье.
Ильич на Разливе,
                 Ильич в Финляндии.
Но ни чердак,
             ни шалаш,
                      ни поле
вождя
     не дадут
             озверелой банде их.
Ленина не видно,
                но он близ.
По тому,
        работа движется как,
видна
     направляющая
                 ленинская мысль,
видна
     ведущая
            ленинская рука.
Словам Ильичёвым -
                  лучшая почва:
падают,
       сейчас же
                дело растя,
и рядом
       уже
          с плечом рабочего -
плечи
     миллионов крестьян.
И когда
       осталось
               на баррикады выйти,
день
    наметив
           в ряду недель,
Ленин
     сам
        явился в Питер:
- Товарищи,
           довольно тянуть канитель!
Гнёт капитала,
              голод-уродина,
войн бандитизм,
               интервенция ворья -
будет! -
        покажутся
                 белее родинок
на теле бабушки,
                древней истории. -
И оттуда,
         на дни
               оглядываясь эти,
голову
      Ленина
            взвидишь сперва.
Это
   от рабства
             десяти тысячелетий
к векам
       коммуны
              сияющий перевал.
Пройдут
       года
           сегодняшних тягот,
летом коммуны
             согреет лета,
и счастье
         сластью
                огромных ягод
дозреет
       на красных
                 октябрьских цветах.
И тогда
       у читающих
                 ленинские веления,
пожелтевших
           декретов
                   перебирая листки,
выступят
        слёзы,
              выведенные из употребления,
и кровь
       волнением
                ударит в виски.
Когда я
       итожу
            то, что прожил,
и роюсь в днях -
                ярчайший где.
Я вспоминаю
           одно и то же -
двадцать пятое,
               первый день.
Штыками
       тычется
              чирканье молний,
матросы
       в бомбы
              играют, как в мячики.
От гуда
       дрожит
             взбудораженный Смольный.
В патронных лентах
                  внизу пулемётчики.
- Вас
     вызывает
             товарищ Сталин.
Направо
       третья,
              он
                там. -
- Товарищи,
           не останавливаться!
                              Чего стали?
В броневики
           и на почтамт! -
- По приказу
            товарища Троцкого! -
- Есть! -
         повернулся
                   и скрылся скоро,
и только
        на ленте
                у флотского
под лампой
          блеснуло -
                    "Аврора".
Кто мчит с приказом,
                    кто в куче споря
кто щёлкал
          затвором
                  на левом колене.
Сюда
    с того конца коридорища
бочком
      пошёл
           незаметный Ленин.
Уже
   Ильичём
          поведённые в битвы,
ещё
   не зная
          его по портретам,
толкались,
          орали,
                острее бритвы
солдаты друг друга
                  крыли при этом.
И в этой желанной
                 железной буре
Ильич,
      как будто
               даже заспанный,
шагал,
      становился
                и глаз, сощуря,
вонзал,
       заложивши
                руки за спину.
В какого-то парня
                 в обмотках,
                            лохматого,
уставил
       без промаха бьющий глаз,
как будто
         сердце
               с-под слов выматывал,
как будто
         душу
             тащил из-под фраз.
И знал я,
         что всё
                раскрыто и понято
и этим
      глазом
            наверное выловится -
и крик крестьянский,
                    и вопли фронта,
и воля нобельца,
                и воля путиловца.
Он
  в черепе
          сотней губерний ворочал,
людей
     носил
          до миллиардов полутора.
Он
  взвешивал
           мир
              в течение ночи,
а утром:
- Всем!
       Всем!
            Всем это -
фронтам,
        кровью пьяным,
рабам
     всякого рода,
в рабство
         богатым отданным.
Власть Советам!
Земля крестьянам!
Мир народам!
Хлеб голодным!
Буржуи
      прочли
            - погодите,
                       выловим, -
животики пятят
              доводом веским -
ужо им покажут
              Духонин с Корниловым,
покажут ужо им
              Гучков с Керенским.
Но фронт
        без боя
               слова эти взяли -
деревня
       и город
              декретами залит,
и даже
      безграмотным
                  сердце прожёг.
Мы знаем,
         не нам,
                а им показали,
какое такое бывает
                  "ужо".
Переходило
          от близких к ближним,
от ближних
          дальним взрывало сердца:
"Мир хижинам,
война,
      война,
            война дворцам!"
Дрались
       в любом заводе и цехе,
горохом
       из городов вытряхали,
                            а сзади
шаганье октябрьское
                   метило вехи
пылающих
        дворянских усадеб.
Земля -
       подстилка под ихними порками,
и вдруг
       её,
          как хлебища в узел,
со всеми ручьями её
                   и пригорками
крестьянин взял
               и зажал, закорузел.
В очках
       манжетщики,
                  злобой похаркав,
ползли туда,
            где царство да графство.
Дорожка скатертью!
                  Мы и кухарку
каждую
      выучим
            управлять государством!

 

Питерци,
        все още,
                за всеобща радост,
се целуваха,
            скачаха -
                     сякаш хлапета -
но в алени ленти,
                 донейде парадно,
Невски
      гъмжеше
             от генерали напети.
Крачка след крачка -
                    ще стигнат
                              до край,
ще стигнат -
            до полицейската свирка.
И вече
      ноктенца
              показват комай
буржуите
        изпод
             пухкави лапички.
Отпървом мряна риба -
                     дребен лов.
След туй по-едра -
                  като попчета, скумрии.
След туй и Дарданелският,
                         невинният Милюков,
с короната -
            зад него -
                      Михаилчо гние.
Премиер-министрът - [20]
                   то не е власт -
                                  просто везане!
Не -
    да речеш -
              нарком-дебелак.
Просто, девойче -
                 тъй мило разглезено!
Сякаш тенорче -
               пей до истерика чак!
До нас
      не достигна,
                  до нашто сърце,
от тая пуста февруарска свобода -
                                 ни бод,
а оборонците - [21]
              крещят,
                     със сопи в ръце:
"Марш, марш на фронта,
                      работен народ!" [22]
И на туй отгоре -
                 тия синковци,
що ни предаваха
               и до и подир,
край слугите-пазачи
                   есери, Савинковци -
меншевиките -
             клатят мъдри бради.
И в града,
          вече замаслен,
                        за миг
откъм Нева,
           някак с ярост,
от Финландската гара
по Виборгска
            загърмя броневик.
И отново
        вятър здрав,
                    приветен
разлюля
       вълни на бунта,
                      пенни.
И Литейния
          заляха
                блузи и каскети:
"С нас е Ленин!
               Да живее Ленин!"
- Другари! -
            и над главите
                         на първите стотина
ръка
    напред
          протегна поривисто.
- Да хвърлим
            на есдечеството
                           дрипите!
Долу властта
            на съглашатели и капиталисти!
Ние сме гласа,
              низините пронизал,
низините работнишки,
                    яростен глас.
Да живее партията,
                  строяща комунизъм,
да живее въстанието
                   за съветска власт! -
Първица
       пред тълпата
                   втрещена
ей тука,
        пред тебе,
                  наблизо,
изникна,
        тъй просто,
                   обикновено,
недосегаемата дума -
                    "социализъм".
Ей тук,
       иззад заводи гърмящи,
хоризонта закрила
                 с комини, с тръби,
изникна
       утрешната
                комуна на трудящите -
без буржоа,
           без пролетарии,
                          без господари и раби.
Въз клупа
         обвили ни
                  съглашателски въжа,
речта на Илич
             като брадва простена.
И тълпата
         преспи от рев не сдържа:
"Време е, верно!
                Право е, Ленин!"
Домът
     на Кшесинска, [23]
                  харизан
за краковдигане,
                е работнишка днес забавачница.
Тука
    фабричното множество
                        влиза,
в ленинската тук
                се калява
                         ковачница.
"Яж ананаси,
            кичи се с бижу -
идва деня ти последен,
                      буржуй". [24]
На хазяйската маса
                  пристъпваме меко -
как живеете
           и що ядете?
В юли дори
          се примерихме,
                        леко
за гърлото ги пипнахме
                      и за шкембето.
Буржуйски зъби -
                те настръхнаха мигом.
- Бунтува се робът! [25]
                   Камшик -
                           и до кръв!
Керенски
        с ръчичка
                 подписва
                         и мига:
Ленин - на мушка!
И партията
          е пак в нелегалност.
                              И ето -
Илич във
        Разлив е.
                 Илич е в Финландия.
Но ни хижата,
             нито колибата,
                           нито полето
бнха
    вожда предали
                 на дивата банда.
И затуй
       всичко върви така
отлично,
        според ленинската мисъл,
сякаш движено
             от самата ленинска ръка.
Благодарна почва -
                  за думите Иличеви:
падат
     и веднага
              дело стават,
и редом
       със работника
                    се стичат
милиони селяни
              тогава.
И кога
      на барикадите,
                    в тълпите
да идем -
         ден определил,
и в слепи очи
             как бий кръвта -
                             ще сети.
И дам ли си сметка
                  на туй, що съм минал,
и в дните подиря
                кой е най-озарен,
едно и също
           във спомена мине -
двайсет и пети,
               първият ден.
От щикове -
           мълнии святкат неволно,
моряците с бомби,
                 като с топки,
                              играят.
Трепери
       от тътен
               тревожния Смолни.
Стоят
     картечари
              отвън във замая.
- Вика ви,
          моля,
               другарят Сталин.
Третата,
        вдясно,
               той е там.
- Другари,
          що сте се умълчали?
На камионетките!
                Пощата -
                        нужна е нам!
- Слушам!-
          обърна се
                   и скри се скоро,
и само
      в моряшката лента
                       под лампата
                                  блесна - "Аврора".
Кой тича
        със заповед,
                    кой в групата спори,
кой щрака
         затвора,
                 прегьнал колени.
Насам,
      от другия край
                    в коридора,
върви на вереф
              незабелязан
                         Ленин.
Илич ги вече
            поведе във боя,
но без
      по портрет
                да го знаят все още,
войници се блъскаха
                   с вик във безброя
и се караха
           яростно нощем.
И в тая желана
              желязна буря,
Илич,
     дори някак си
                  сънен,
вървеше,
        с ръце на гърба,
                        защурал
очи,
    като в кратер
                 бездънен.
Във някакъв момък
                 в навои, опърпан,
бе поглед прицелил -
                    недраг и немил -
сърцето му сякаш
                със думи издърпал,
душата му сякаш
               със мисъл пленил.
И знаех, че всичко
                  е ясно, разбрано,
ще ги улови
           тоя поглед
                     наверно -
селяшкия стон
             и войнишката рана,
на нобелци [26]
          и на путиловци
                        волята безмерна.
В тоя череп
           се носеха
                    стотини губернии,
минаваха до милиард и половина
                              хора.
Претеглил
         цял свят
                 в една нощ неверна,
сутринта -
          звънеше простора:
- Към всички!
             Към всички!
                        Към всички!
Към фронтовете,
               пияни от кръв,
към робите
          от всякакъв род,
от богатите
           хвърлени в робство. -
Властта - на Съветите! [27]
Земята - на селяните!
Мир на народите!
Хляб на гладните! -
Буржоата прочетоха -
                    чакайте, милички, -
пъчат търбуси
             с доводи вески -
ще ви научат
            Духонин с Корнилов,
ще ви научат -
              Гучков и Керенски.
Но фронта
         без бой
                тия думи превзеха,
града и селото
              декрети залеха,
дори с безграмотните -
                      чудо се случи.
Че знаем,
         не ний,
                те сами проумеха
що значи "ще ви научат".
Прелиташе
         от близки
                  към ближни,
от близки
         къмто далечни
                      ярка вълна:
"Мир на хижите,
война,
      война,
            на дворците война!" [28]
Биха се
       във всеки завод
                      и сдружение,
като грах ги
            от градовете
                        измитаха,
а след тях
          в октомврийския марш,
                               неизменно,
горяха
      "дворянски гнезда"
                        в равнините.
Доскоро постеля за боя със пръчки -
                                   земята
за миг,
       като топла погача,
с потоците
          и със полята
селякът
       в торбата си
                   сгъна, разкрачен.
И майчини синчета,
                  злоба захрачили,
пълзяха натам,
              дето цар повелява.
Ех, много им здраве!
                    Ний пък
                           всяка готвачка
научи-щем
         как се
               управлява държава!

II . 8

 

II . 8

Мы жили
       пока
           производством ротаций.
С окопов
        летело
              в немецкие уши:
- Пора кончать!
               Выходите брататься! -
И фронт
       расползался
                  в улитки теплушек.
Такую ли
        течь
            загородите горстью?
Казалось -
          наша лодчонка кренится -
Вильгельмов сапог,
                  Николаева шпористей,
сотрёт
      Советской страны границы.
Пошли эсеры
           в плащах распашонкой,
ловили бегущих
              в своё словоблудьище,
тащили
      по-рыцарски
                 глупой шпажонкой
красиво
       сразить
              броневые чудища!
Ильич
     петушившимся
                 крикнул:
                         - Ни с места!
Пусть партия
            взвалит
                   и это бремя.
Возьмём
       передышку похабного Бреста.
Потеря - пространство,
                      выигрыш - время. -
Чтоб не передОхнуть
                   нам
                      в передышку,
чтоб знал -
           запомнят удары мои,
себя
    не муштровкой -
                   сознанием вышколи,
стройся
       рядами
             Красной Армии.

 

Тогава печатахме
                позиви - не, не ще загине!
Гърмеше
       в окопите
                повик отронен:
- Елате, германци!
                  Да бъдем единни! -
И фронтът
         потегляше
                  в конски вагони.
Как би с шепа
             такъв пробив затворил?
Лодката ни
          люшкаше се
                    на една страна.
Ето, на Вилхелм ботуша,
                       от Николаевия
                                    с по-остри шпори,
ще затрие
         синура
               на Съветската страна.
Есерите ловеха,
               чисти, учтиви,
бегълци
       в свойте блудни словолеговища,
по рицарски
           влачеха
                  сабли звънливи -
да сразят
         красиво
                броневите чудовища!
Илич
    викна
         на тия наперени:
- Ни крачка!
И туй бреме
           нека
               партията вземе.
Брест-Литовск -
               е отдих за нас
                             и играчка.
Ний губим пространство,
                       печелиме - време. [29]
Да не изпукаме
              в отдиха лесно,
помни -
       зле ще бъдат ударени:
не с мунщтровка,
                с убеждение честно
строй се
        в Червената армия.

II . 9

 

II . 9

Историки
        с гидрой плакаты выдерут
- чи эта гидра была,
                    чи нет? -
А мы
    знавали
           вот эту гидру
в её
    натуральной величине.
"Мы смело в бой пойдём
за власть Советов
и как один умрем
в борьбе за это!"
Деникин идёт.
             Деникина выкинут,
обрушенный пушкой
                 подымут очаг.
Тут Врангель вам -
                  на смену Деникину.
Барона уронят -
               уже Колчак.
Мы жрали кору,
              ночёвка - болотце,
но шли
      миллионами красных звёзд,
и в каждом - Ильич,
                   и о каждом заботится
на фронте
         в одиннадцать тысяч вёрст.
Одиннадцать тысяч вёрст
                       окружность,
а сколько
         вдоль да поперёк!
Ведь каждый дом
               атаковывать нужно,
каждый
      врага
           в подворотнях берёг.
Эсер с монархистом
                  шпионят бессонно -
где жалят змеёй,
                где рубят с плеча.
Ты знаешь
         путь
             на завод Михельсона?
Найдёшь
       по крови
               из ран Ильича.
Эсеры
     целят
          не очень верно -
другим концом
             да себя же
                       в бровь.
Но бомб страшнее
                и пуль револьверных
осада голода,
             осада тифов.
Смотрите -
          кружат
                над крошками мушки,
сытней им,
          чем нам
                 в осьмнадцатом году, -
простаивали
           из-за осьмушки
сутки
     в улице
            на холоду.
Хотите сажайте,
               хотите травите -
завод за картошку -
                   кому он не жалок!
И десятикорпусный
                 судостроитель
пыхтел
      и визжал
              из-за зажигалок.
А у кулаков
           и масло и пышки.
Расчёт кулаков
              простой и верненький -
запрячь хлеба
             да зарой в кубышки
николаевки
          да керенки.
Мы знаем -
          голод
               сметает начисто,
тут нужен зажим,
                а не ласковость воска,
и Ленин
       встаёт
             сражаться с кулачеством
и продотрядами
              и продразвёрсткой.
Разве
     в этакое время
                   слово "демократ"
набредёт
        какой головке дурьей?!
Если бить,
          так чтоб под ним
                          панель была мокра:
ключ побед -
            в железной диктатуре.

 

Историци
        от хидрата
                  ще одерат плакати [30]
- тя не е ли мит
                от древни времена?
А ний
     тая хидра
              познаваме, братя,
в естествената и
                големина.
"За властта съветска
                    в бой ще идем смело,
ще умрем за нея,
                за светото дело."
Деникин настъпва.
                 Деникин - отхвърлен,
с ръждясали топове
                  в дим и във мрак.
Честит ви и Врангел -
                     Деникина сменя.
Отбият барона -
               иде Колчак.
Ядехме кори,
            спахме в срутени хижи,
но милиони
          вървяха
                 с червени звезди.
Илич
    е у всекиго,
                за всички се грижи,
на фронт -
          единайсет хиляди версти -
                                   следи.
Единайсет хиляди версти
                       наоколо,
а колко -
         надлъж и нашир!
Всяка къща -
            щурмувай жестоко,
зад всяка вратня -
                  враг се снишил.
Есер, монархист -
                 ден и нощ шпионират,
тук жилят по змийски,
                     там снемат глави.
Пътят
     към завода Михелсон [31]
                        дотук ли спира?
Оросен е
        с кръвта на Илич той, уви!
Есерите
       целят
            не много верно -
не във врага -
              в себе си почти.
Но от бомби
           по-страшна,
                      от куршуми револверни
е обсадата гладна,
                  обсада от тиф.
Я вижте,
        мушици гъмжат по трохите,
по-сити
       от нас
             в осемнайста година, -
за четвърт
          висяхме
                 в мъглите
по денонощие,
             като мърцина.
Затваряйте ни
             и глобявайте ни -
за кофа картофи
               завода продаваме.
И ето,
      заводът огромен -
                       тъй жалко! -
със трясък и гръм
                 произвежда запалки! [32]
Кулаците имат
             и хляб, и прасета.
Кулашката сметка
                е простичка, верна:
скрий житото
            и зарий в гърнета
повече
      николаевки и керенки.
Ний знаем -
           гладът
                 всичко помита.
Тук нужен е натиск,
                   не на ласкавост восък -
и Ленин
       кулачеството
                   бие с изпитан
план продоволствен,
                   план плодоносен.
Че в такива дни
               да бъдеш "демократ" -
зер не е
        прищевка щура!?
Силата ни -
           тя е
               да вървим във крак,
ключът на победата -
                    желязна диктатура.

II . 10

 

II . 10

Мы победили,
            но мы
                 в пробоинах:
машина стала,
             обшивка -
                      лохмотья.
Валы обломков!
              Лохмотьев обойных!
Идите залейте!
              Возьмите и смойте!
Где порт?
         Маяки
              поломались в порту,
кренимся,
         мачтами
                волны крестя!
Нас опрокинет -
               на правом борту
в сто миллионов
               груз крестьян.
В восторге враги
                заливаются воя,
но так
      лишь Ильич умел и мог -
он вдруг
        повернул
                колесо рулевое
сразу
     на двадцать румбов вбок.
И сразу тишь,
             дивящая даже
крестьяне
         подвозят
                 к пристани хлеб.
Обычные вывески
               - купля -
                        - продажа -
- НЭП.
Прищурился Ленин:
                 - Чинитесь пока чего,
аршину учись,
             не научишься -
                           плох. -
Команду
       усталую
              берег покачивал.
Мы к буре привыкли,
                   что за подвох?
Залив
     Ильичём
            указан глубокий
и точка
       смычки-причала
                     найдена,
и плавно
        в мир,
              строительству в доки,
вошла
     Советских республик громадина.
И Ленин
       сам
          где железо,
                     где дерево
носил
     чинить
           пробитое место.
Стальными листами
                 вздымал
                        и примеривал
кооперативы,
            лавки
                 и тресты.
И снова
       становится
                 Ленин штурман,
огни по бортам,
               впереди и сзади.
Теперь
      от абордажей и штурма
мы
  перейдём
          к трудовой осаде.
Мы
  отошли,
         рассчитавши точно.
Кто разложился -
                на берег
                        за ворот.
Теперь вперёд!
              Отступленье окончено.
РКП,
    команду на борт!
Коммуна - столетия,
                   что десять лет для ней?
Вперёд -
        и в прошлом
                   скроется нэпчик.
Мы двинемся
           во сто раз медленней,
зато
    в миллион
             прочней и крепче.
Вот этой
        мелкобуржуазной стихии
ещё
   колышется
            мёртвая зыбь,
но тихие
        тучи
            молнией выев,
уже -
     нарастанье
               всемирной грозы.
Враг
    сменяет
           врага поределого,
но будет -
          над миром
                   зажжём небеса
- но это
        уже
           полезней проделывать,
чем
   об этом писать. -
Теперь,
       если пьёте
                 и если едите,
на общий завод ли
                 идём
                     с обеда,
мы знаем -
          пролетариат - победитель,
и Ленин -
         организатор победы.
От Коминтерна
             до звонких копеек,
серпом и молотом
                в новой меди,
одна
    неписаная эпопея -
шагов Ильича
            от победы к победе.
Революции -
           тяжёлые вещи,
один не подымешь -
                  согнётся нога.
Но Ленин
        меж равными
                   был первейший
по силе воли,
             ума рычагам.
Подымаются страны
                 одна за одной -
рука Ильича
           указывала верно:
народы -
        чёрный,
               белый
                    и цветной -
становятся
          под знамя Коминтерна.
Столпов империализма
                    непреклонные колонны -
буржуи
      пяти частей света,
вежливо
       приподымая
                 цилиндры и короны,
кланяются
         Ильичёвой республике советов.
Нам
   не страшно
             усилие ничьё,
мчим
    вперёд
          паровозом труда...
и вдруг
       стопудовая весть -
                         с Ильичём
удар.

 

Ний победихме,
              но чувства се пробив:
машините спряха
               без лагери, скоби.
Съсипни, прахуляци!
                   Тапетите - дрипи
По пода заляно!
               Мазилка се сипе!
Де е пристанът?
               Всички фарове
                            дремят разбити
тънем,
      прекръстили
                 с мачти вълните!
Ще ни обърне,
             на десния борд
сто милиона
           селяшки отпор.
Враговете -
           в възторг,
                     в умиление вият,
но Илич само
            можа в тия дни
кормилото
         изведнъж да извие
на двайсет румби
                встрани.
И в миг - тишина,
                 дори някак за чудо:
селяците
        жито
            влекат на пазаря.
Табели и фирми,
               говор нелеп.
Покупко-продажба
                вред се разгаря -
НЕП.
Присви очи Ленин:
                 - Ще се престорим,
с аршина ще мерим,
                  че инак -
                           беда. - [33]
Брегьт
      полюлява
              командата морна.
Ний с бурята свикнахме,
                       що за игра?
Илич
    посочи ни
             бухта дълбока,
за спиране
          точка
               е вече намерена,
и плавно в света
                с неизмерните докове
страната съветска
                 навлиза уверено.
И Ленин
       де дърво,
                де желязо
сам носеше -
            пробитото да се задръсти.
Със плочи стоманни
                  гради
                       и беляза
кооперации,
           бакалници,
                     тръстове.
И Ленин
       на кораба
                пак е кормчия,
върху борда
           трептят
                  безброй
                         светлини.
И вече
      от морски атаки,
                      стихии
ще минем
        към трудови дни.
Отминахме,
          тъкмо по плана.
За яката
        разложените -
                     и на брега.
На отстъплението - край.
                        А сега -
РКП
   на кормилото
               нека застане!
Комуната - за векове е,
                       що е десетилетие за нея?
Напред -
        и непчето
                 в миналото ще отмине.
- Ще потеглим
             сто пъти по-бавно,
но милион пъти
              по-здраво и по-славно. - [34]
Под тази
        дребнобуржоазна стихия
все още
       вълнение мъртво
                      трепти,
но в тихите облаци
                  виж - огнена сприя,
надига се,
          буря световна кънти.
Враг
    оределия враг
                 току смени,
но чакай -
          небето
                запали-щем ний.
- Но това вече
              по-добре да се прави,
не за него
          да се разправя. - [35]
Сега,
     ако ядете,
               ако пиете, спите,
на общ ли завод
               след обеда сме - братя -
ний знаем,
          пролетариатът
                       че е победител
и Ленин -
         на победите организатор.
От Коминтерна
             до копейките ни медни
с чука и сърпа,
               това е
епопеята неписана,
                  победна,
що Илич
       по пътя си
                 чертаеше.
Революциите -
             то неща са трудни,
не би ги сам дигнал,
                    крак би се превил.
Но Ленин
        по воля
               и замисли чудни
бе пръв между равни,
                    и той победи.
Страни
      една подир друга
                      въстават -
Илич
    със ръка
            им сочеше верно:
народите -
          черен,
                цветен,
                       бял -
                            застават
под знамето
           на Коминтерна.
На империализма стълпове -
                          колони непреклонни -
буржоата
        от цял свят по детски
учтиво приповдигат
                  цилиндри и корони,
кланят се
         на Иличевата република съветска.
От ничие усилие
               не се боим,
с локомотива на труда
                     напред вървим.
И вмиг -
        известие сто пуда:
Илич
    получи удар.

III . 1

 

III . 1

Если бы
       выставить в музее
плачущего большевика,
весь день бы
            в музее
                   торчали ротозеи.
Ещё бы -
        такое
             не увидишь и в века!
Пятиконечные звёзды
                   выжигали на наших спинах
                                           панские воеводы.
Живьём,
       по голову в землю,
                         закапывали нас банды
                                             Мамонтова.
В паровозных топках
                   сжигали нас японцы,
рот заливали свинцом и оловом,
отрекитесь! - ревели,
                     но из
горящих глоток
              лишь три слова:
- Да здравствует коммунизм! -
Кресло за креслом,
                  ряд в ряд
эта сталь,
          железо это
вваливалось
           двадцать второго января
в пятиэтажное здание
                    Съезда советов.
Усаживались,
            кидались усмешкою,
решали
      походя
            мелочь дел.
Пора открывать!
               Чего они мешкают?
Чего
    президиум,
              как вырубленный, поредел?
Отчего
      глаза
           краснее ложи?
Что с Калининым?
                Держится еле.
Несчастье?
          Какое?
                Быть не может!
А если с ним?
             Нет!
                 Неужели?
Потолок
       на нас
             пошёл снижаться вороном.
Опустили головы -
                 ещё нагни!
Задрожали вдруг
               и стали чёрными
люстр расплывшихся огни.
Захлебнулся
           колокольчика ненужный щёлк.
Превозмог себя
              и встал Калинин.
Слёзы не сжуёшь
               с усов и щёк.
Выдали.
       Блестят у бороды на клине.
Мысли смешались,
                голову мнут.
Кровь в виски,
              клокочет в вене:
- Вчера
       в шесть часов пятьдесят минут
скончался товарищ Ленин! -

 

Да би бил
         изложен в музея
плачещ, болшевик,
цял ден
       във музея
                зяпачи ще зеят.
Как не -
        с векове
                не ще видиш това!
С петолъчни звезди
                  по гърба ни жигосваха
                                       воеводите пански.
И живи,
       до глава във земята,
                           ни заравяха
                                      на Мамонтов бандитите.
В пещите на локомотивите
                        ни изгаряха японците,
в устата ни вливаха
                   свинец и олово.
- Откажете се! - викаха,
                        но из
горящото гърло
              три думи ги тровеха:
- Да живей комунизма! -
И тая стомана,
              това желязо
на двайсет и втори януари
                         навлязоха,
креслата изпълниха
                  и редовете
в петоетажния
             Конгрес на съветите.
Сядаха
      и отдалеч се задяваха,
дребни въпроси
              мимоходом решаваха.
Защо не започват?
                 Какво ли им пречи?
Президиумът -
             що е тъй оредял,
                             като изсечен?
Защо са очите
             по-червени от ложата?
Калинин - що му е?
                  Едва се държи.
Нещастие?
         Мигар?
               Така се тревожат!
Да не би пък?...
                Не, той е жив...
Таванът се спусна
                 над нас
                        като врана,
наведохме ние глави -
                     и мълчим!
Затрептяха за миг,
                  потъмняха в мълчание
полилеите с ярки лъчи.
Ненужният звън на звънеца
                         изхлипа.
Надви себе си
             и стана Калинин.
Сълзи -
       по страни,
                 по мустаци
                           се сипят.
Видяхме.
        Блестят на брадата по клина.
Мисли
     главата притискат,
                       нечути.
Клокочи кръвта
              в слепи очи и във вени.
- Вчера
       в шест часа и петдесет минути
почина другарят Ленин! - [36]

III . 2

 

III . 2

Этот год
        видал,
              чего не взвидят сто.
День
    векам
         войдёт
               в тоскливое преданье.
Ужас
    из железа
             выжал стон.
По большевикам
              прошло рыданье.
Тяжесть страшная!
                 Самих себя же
                              выволакивали
                                          волоком.
Разузнать -
           когда и как?
                       Чего таят!
В улицы
       и в переулки
                   катафалком
плыл
    Большой театр.
Радость
       ползёт улиткой.
У горя
      бешеный бег.
Ни солнца,
          ни льдины слитка -
всё
   сквозь газетное ситко
чёрный
      засеял снег.
На рабочего
           у станка
весть набросилась.
                  Пулей в уме.
И как будто
           слезЫ стакан
опрокинули на инструмент.
И мужичонко,
            видавший виды,
смерти
      в глаз
            смотревший не раз,
отвернулся от баб,
                  но выдала
кулаком
       растёртая грязь.
Были люди - кремень,
                    и эти
прикусились,
            губу уродуя.
Стариками
         рассерьёзничались дети,
и, как дети,
            плакали седобородые.
Ветер
     всей земле
               бессонницею выл,
и никак
       восставшей
                 не додумать до конца,
что вот гроб
            в морозной
                      комнатёночке Москвы
революции
         и сына и отца.
Конец,
      конец,
            конец.
                  Кого
уверять!
        Стекло -
                и видите под...
Это
   его
      несут с Павелецкого
по городу,
          взятому им у господ.
Улица,
      будто рана сквозная -
так болит
         и стонет так.
Здесь
     каждый камень
                  Ленина знает
по топоту
         первых
               октябрьских атак.
Здесь
     всё,
         что каждое знамя
                         вышило,
задумано им
           и велено им.
Здесь
     каждая башня
                 Ленина слышала,
за ним
      пошла бы
              в огонь и в дым.
Здесь
     Ленина
           знает
                каждый рабочий,
сердца ему
          ветками ёлок стели.
Он в битву вёл,
               победу пророчил,
и вот
     пролетарий -
                 всего властелин.
Здесь
     каждый крестьянин
                      Ленина имя
в сердце
        вписал
              любовней, чем в святцы.
Он земли
        велел
             назвать своими,
что дедам
         в гробах,
                  засеченным, снятся.
И коммунары
           с-под площади Красной,
казалось,
         шепчут:
                - Любимый и милый!
Живи,
     и не надо
              судьбы прекрасней -
сто раз сразимся
                и ляжем в могилы! -
Сейчас
      прозвучали б
                  слова чудотворца,
чтоб нам умереть
                и его разбудят, -
плотина улиц
            враспашку растворится,
и с песней
          на смерть
                   ринутся люди.
Но нету чудес,
              и мечтать о них нечего.
Есть Ленин,
           гроб
               и согнУтые плечи.
Он был человек
              до конца человечьего -
неси
    и казнись
             тоской человечьей.
Вовек
     такого
           бесценного груза
ещё
   не несли
           океаны наши,
как гроб этот красный,
                      к Дому союзов
плывущий
        на спинах рыданий и маршей.
Ещё
   в караул
           вставала в почётный
суровая гвардия
               ленинской выправки,
а люди
      уже
         прожидают, впечатаны
во всю длину
            и Тверской
                      и Димитровки.
В семнадцатом
             было -
                   в очередь дочери
за хлебом не вышлешь -
                      завтра съем!
Но в эту
        холодную,
                 страшную очередь
с детьми и с больными
                     встали все.
Деревни
       строились
                с городом рядом.
То мужеством горе,
                  то детскими вызвенит.
Земля труда
           проходила парадом -
живым
     итогом
           ленинской жизни.
Жёлтое солнце,
              косое и лаковое,
взойдёт,
        лучами к подножью кидается.
Как будто
         забитые,
                 надежду оплакивая,
склоняясь в горе,
                 проходят китайцы.
Вплывали
        ночи
            на спинах дней,
часы меняя,
           путая даты.
Как будто
         не ночь
                и не звёзды на ней,
а плачут
        над Лениным
                   негры из Штатов.
Мороз небывалый
               жарил подошвы.
А люди
      днюют
           давкою тесной.
Даже
    от холода
             бить в ладоши
никто не решается -
                   нельзя,
                          неуместно.
Мороз хватает
             и тащит,
                     как будто
пытает,
       насколько в любви закалённые.
Врывается в толпы.
                  В давку запутан,
вступает
        вместе с толпой за колонны.
Ступени растут,
               разрастаются в риф.
Но вот
      затихает
              дыханье и пенье,
и страшно ступить -
                   под ногою обрыв -
бездонный обрыв
               в четыре ступени.
Обрыв
     от рабства в сто поколений,
где знают
         лишь золота звонкий резон.
Обрыв
     и край -
             это гроб и Ленин,
а дальше -
          коммуна
                 во весь горизонт.
Что увидишь?!
             Только лоб его лишь,
и Надежда Константиновна
                        в тумане
                                за...
Может быть,
           в глаза без слёз
                           увидеть можно больше.
Не в такие
          я
           смотрел глаза.
Знамён
      плывущих
              склоняется шёлк
последней
         почестью отданной:
"Прощай же, товарищ,
                    ты честно прошёл
свой доблестный путь, благородный".
Страх.
      Закрой глаза
                  и не гляди -
как будто
         идёшь
              по проволоке провода.
Как будто
         минуту
               один на один
остался
       с огромной
                 единственной правдой.

 

Тягостна година -
                 няма да я стигнат сто.
Тоя ден -
         на вековете
                    ще премине
                              в тъжното предание.
Ужасът
      и от желязото
                   изстиска стон.
Болшевиките
           потръпнаха в ридания.
Страшна тежест!
               С мъка се изтръгваха от пустотата.
Да разпиташ -
             как, кога? -
                         И що ще криеш?
Като катафалка
              в улици и улички
плуваше
       Болшой театър.
Като охлюв
          крета радостта.
Мъката
      препуска лудо.
Нито слънце,
            нито ледена гърмуда! -
вред,
     на вестника през ситото,
                             в почуда
черен сняг
          е заблестял.
Връхлетя
        работника край стана
новината.
         Във ума - куршум.
Сякаш чаша сълзи
                е разляна
върху
     заледения чугун.
И селякът,
          много на света видял,
не веднъж
         в очи смъртта посрещал,
от жените се отвърна,
                     но юмрукът овлажнял
и пръстта размазана -
                     подсещат.
Хора като кремък имаше -
                        и те
устни хапеха до кръв
                    от изненада.
Сериозно като старец
                    всяко бе дете,
плачеха като деца
                 старци белобради.
Вятърът
       по цялата земя
                     прокуждаше съня
и не можеше, тревожна,
                      да си представи тя,
във ковчега,
            в ледената стаичка в Москва,
че лежи -
         на революцията
                       и бащата, и сина.
Край,
     край,
          край. Кого ли
ще уверяваш!
            Под стъклото - той...
Носят го
        от Павелецка
                    по града,
който той превзе
                от господарите
                              със бой.
Улицата -
         като рана в полумрака,
тъй боли и стене.
Всеки камък
           тук познава Ленин
по звъна
        на октомврийските атаки.
Всичко,
       знамената що вещаят,
е замислено от него
                   и от него заповядано.
Тук гласа на Ленин
                  всяка кула знае,
в дим и огън подир него
                       всичко би поело с радост.
Всеки тук работник
                  Ленина познава,
сърцата
       му стелят
                върхари ели.
Бе ги водил в бой
                 и победа възвестявал,
и ето пролетарият
                 е на всичко властелин.
Всеки селянин
             тук името на Ленин
скътал е в сърцето си
                     по-нежно от светец.
Нали им земята
              дари въжделена,
що във гроба, пребити,
                      дедите сънуват до днес.
И на Червения площад
                    комунарите,
би казал, шептят:
                 - Любими другарю!
Живей,
      и това е
              най-хубава участ -
сто пъти
        в борбата
                 смъртта да ни случи!
Да би проговорил
                сега чудотворец,
ний да умрем -
              и той да се пробуди -
баражът човешки
               в миг би се разтворил
и хората
        с песни
               в смъртта ще се втурнат.
Но чудеса няма днес
                   и няма що за тях да мечтаем.
Има Ленин,
          ковчег,
                 има плещи превити.
Човек беше той
              със човечност обаян -
ще носим
        скръбта си човешка
                          и ще ридаем.
Такъв скъпоценен товар
                      и от века
не са още носили
                океаните наши,
както тоя
         ален ковчег
                    със Ленин,
заплувал връх гърба
                   на ридания и маршове.
Още взимаше там
               караула за почест -
суровата гвардия
                с Ленинска стойка -
а хората вече
             се трупат и точат
по цялата Тверска
                 и Димитровка бойко.
В седемнайсета, помня,
                      дъщеря си в опашка
за хляб не би пратил -
                      и утре е ден!
Но в тази опашка,
                 студена и страшна,
с децата и болните
                  градът е стълпен.
Селата
      наред с градове се строяват.
Скръбта ту по мъжки,
                    ту по детски отекне.
Земя на труда,
              тя парадно минава -
животът на Ленин
                светкавично светва.
Жълтото слънце,
               далечно и лаково,
ще грейне,
          с лъчи пред вратите играй си.
Забравени сякаш,
                надежди оплакали,
приведени в мъка,
                 минават китайци.
Изплувваха нощи,
                възседнали дни,
объркваха се
            часове и дати.
Не е нощ сякаш
              и няма звезди,
а плачат над Ленина
                   негрите в Щатите.
Подметките пареше
                 студ незапомнен,
а хората
        чакат
             в навалица тясна.
Да разтъркаш ръце -
                   не върви, неудобно,
студът те обгръща
                 всевластно.
Студът ни улавя
               и влачи, сякаш
изпитва ни
          колко в любовта сме калени.
В тълпите се втурва.
                    И също не чака,
с тълпата колоните
                  стига надменни.
Растат стъпалата,
                 израстват в скала.
Но ето
      дихание, пение
                    стихват и чезнат,
да стъпиш е страшно,
                    под крака ти е бездна,
о, бездна бездънна -
                    две-три стъпала.
О, бездна на робство
                    от сто поколения,
де златото само
               бе чест и резон.
И краят на бездната -
                     ковчега и Ленин,
а по-натам -
            комуната:
                     цял хоризонт.
Що ще видиш?
            Челото му само
и Надежда Константиновна
                        в здрачни лъчи...
Може би,
        в очи без сълзи
                       би видял и повече.
Не в такива
           гледах аз очи.
Навеждат се
           свилени
                  ята-знамена
за почест последна,
                   за прошка с народа.
"Прощавай, другарю,
                   ти честно мина
път доблестен, път благороден."
Страх.
      Не гледай,
                затвори очи -
сякаш
     като ток
             по жица минаваш.
Сякаш
     за миг
           стоиш и мълчиш,
пред огромната,
               единствена правда
                                заставаш.

III . 3

 

III . 3

Я счастлив.
           Звенящего марша вода
относит
       тело моё невесомое.
Я знаю -
        отныне
              и навсегда
во мне
      минута
            эта вот самая.
Я счастлив,
           что я
                этой силы частица,
что общие
         даже слёзы из глаз.
Сильнее
       и чище
             нельзя причаститься
великому чувству
                по имени -
                          класс!
Знамённые
         снова
              склоняются крылья,
чтоб завтра
           опять
                подняться в боИ -
"Мы сами, родимый, закрыли
орлиные очи твои".
Только б не упасть,
                   к плечу плечо,
флаги вычернив
              и веками алея,
на последнее
             прощанье с Ильичём
шли
   и медлили у мавзолея.
Выполняют церемониал.
Говорили речи.
              Говорят - и ладно.
Горе вот,
         что срок минуты
                        мал -
разве
     весь
         охватишь ненаглядный!
Пройдут
       и наверх
               смотрят с опаской,
на чёрный,
          посыпанный снегом кружок.
Как бешено
          скачут
                стрелки на Спасской.
В минуту -
          к последней четвёрке прыжок.
Замрите
       минуту
             от этой вести!
Остановись,
           движенье и жизнь!
Поднявшие молот,
                стыньте на месте.
Земля, замри,
             ложись и лежи!
Безмолвие.
          Путь величайший окончен.
Стреляли из пушки,
                  а может, из тыщи.
И эта
     пальба
           казалась не громче,
чем мелочь,
           в кармане бренчащая -
                                в нищем.
До боли
       раскрыв
              убогое зрение,
почти заморожен,
                стою не дыша.
Встаёт
      предо мной
                у знамён в озарении
тёмный
      земной
            неподвижный шар.
Над миром гроб,
               неподвижен и нем.
У гроба
       мы,
          людей представители,
чтоб бурей восстаний,
                     дел и поэм
размножить то,
              что сегодня видели.

 

Щастлив съм.
            Водата на тъжния марш
отнася телото ми,
                 без тежест, нечуто.
Знам -
      отсега и завинаги
е в мен
       запечатана
                 тая минута.
Щастлив съм,
            че сам съм частица
                              на тая мощ, аз и ти,
че обща ни мъка
               отнася.
По-силно,
         по-чисто
                 не би се невям причастил
с великото чувство,
                   наречено
                           класа!
Знамената се свеждат
                    пак волнокрили,
за да се развеят
                в битки
                       в бъдни дни.
"Очите ти орлови, милий,
самички затворихме ний." [37]
Да не паднат,
             тъй притиснати сами,
с зачервени клепки,
                   в порив ненадеен,
за последното прощаване
                       с Илич
крачеха
       и спираха пред мавзолея.
Церемонията почна.
                  Миг велик!
Произнасят речи.
                Пръст във раната.
Само че,
        във тоя кратък миг,
ненагледен,
           как го би обхванал!
Минават
       и плахо гледат
                     нагоре,
към черния,
           заснежен циферблат. [38]
Как бясно
         на Спаската кула
                         стрелките се борят.
Минута -
        последния четвърт
                         ще скочи напред.
От тая вест
           за минута
                    замрете!
Спри,
     ти, движение, и ти, живот!
Вий, с дигнат чук,
                  така застанете!
Замри, земя,
            и цял народ!
Мълчание.
         Най-великият път е изминат.
Гърмяха със топове,
                   може би с хиляди.
И тая
     стрелба
            по-лека бе сякаш
от дребосъка,
             в джоба звънтящ -
                              на бедняка.
До болка
        напрегнал
                 немощно зрение,
почти замразен,
               едва сбирам душа.
В знамената
           пред мен
                   расте в озарение
тъмният
       земен
            неподвижен шар.
Над света е
           ковчега
                  недвижен и ням.
Край ковчега
            сме ние,
                    най-личните хора,
в въстания бурни,
                 поеми, дела,
що днеска видяхме,
                  да размножим и повторим.

III . 4

 

III . 4

Но вот
      издалёка,
               оттуда,
                      из алого
в мороз,
        в караул умолкнувший наш,
чей-то голос -
              как будто Муралова -
"Шагом марш".
Этого приказа
             и не нужно даже -
реже,
     ровнее,
            твёрже дыша,
с трудом
        отрывая
               тело-тяжесть,
с площади
         вниз
             вбиваем шаг.
Каждое знамя
            твёрдыми руками
вновь
     над головою
                взвито ввысь.
Топота потоп,
             сила кругами,
ширясь,
       расходится
                 миру в мысль.
Общая мысль
           воедино созвеньена
рабочих,
        крестьян
                и солдат-рубак:
- Трудно
        будет
             республике без Ленина.
Надо заменить его -
                   кем?
                       И как?
Довольно
        валяться
                на перине, клоповой!
Товарищ секретарь!
                  На тебе -
                           вот -
просим приписать
                к ячейке еркаповой
сразу,
      коллективно,
                  весь завод... -
Смотрят
       буржуи,
              глазки раскоряча,
дрожат
      от топота крепких ног.
Четыреста тысяч
               от станка
                        горячих -
Ленину
      первый
            партийный венок.
- Товарищ секретарь,
                    бери ручку...
Говорят - заменим...
                    Надо, мол...
Я уже стар -
            берите внучика,
не отстаёт -
            подай комсомол. -

 

Но вмиг,
        отдалече,
                 от там,
                        от червеното,
в студа,
        в караула
нечий глас:
           "Ходом марш."
Тая заповед
           не е дори нужна -
бавно,
      отмерено,
               с пълни гърди,
тяло
    със мъка откъснали,
                       дружно
пак
   през площада
               тежко вървим.
Пак
   всяко знаме
              ръце корави
развяват
        върху главите в вис.
Тропот-потоп,
             сила и здраве
в света
       развихрят
                единна мисъл.
Мисъл
     единна
           обзема в съмнение
работник,
         воин-боец
                  и селяк:
- Тежко
       ще е
           за републиката без Ленин!
Трябва да се замени -
                     но с кого?
                               И как?
На меки дюшеци
              сме доста лежали!
Другарю секретар!
                 Ето ти - на -
запиши
      завода ни,
                цялия,
в еркапова ядка,
                цяла планина!
Разногледи буржуи
                 се пулят,
                          треперят
от тропота
          на стъпки безчет.
От фабрики -
            хиляди верни
венеца
      партиен
             на Ленин плетат.
- Другарю секретар,
                   ще се научим...
Вземи перото...
               Трябва, няма що...
Стар съм аз -
             вземете внучето,
в комсомола
           първо ми е то. -

III . 5

 

III . 5

Подшефный флот,
               подымай якоря,
в море
      пора
          подводным кротам.
"По морям,
          по морям,
нынче здесь,
           завтра там".
Выше, солнце!
             Будешь свидетель -
скорей
      разглаживай траур утра.
В ногу
      взрослым
              вступают дети -
тра-та-та-та-та
               та-та-та-та.
"Раз,
     два,
         три!
Пионеры мы.
Мы фашистов не боимся,
                      пойдём на штыки".
Напрасно
        кулак Европы задран.
Кроем их грохотом.
                  Назад!
                        Не сметь!
Стала
     величайшим
               коммунистом-организатором
даже
    сама
        Ильичёва смерть.
Уже
   над трубами
              чудовищной рощи,
руки
    миллионов
             сложив в древко,
красным знаменем
                Красная площадь
вверх
     вздымается
               страшным рывком.
С этого знамени,
                с каждой складки
снова
     живой
          взывает Ленин:
- Пролетарии,
             стройтесь
                      к последней схватке!
Рабы,
     разгибайте
               спины и колени!
Армия пролетариев
                 встань стройна!
Да здравствует революция,
                         радостная и скорая!
Это -
     единственная
                 великая война
из всех,
        какие знала история.

(1924)

 

Дигай котва,
            флота!
                  По моря
подводните къртици
                  да сиоват
"По моря,
         във зора,
тук и там
         и все на път."
Грейни, слънце!
               И бъди свидетел -
мъката
      изтрий ни от уста.
С възрастните
             в крак
                   децата кретат -
тра-та-тат-та,
              та-та-та-та.
"Едно,
      две,
          три!
              Ний сме пионери.
От фашисти се не плашим,
                        нека те треперят.
Напразно Европа
               се заканва оттатък.
С гръм ще ги смажем.
                    Назад!
                          Отвъд!
Стана
     най-голям
              комунист- организатор
дори
    самата
          Иличева смърт.
Над страшна гора
                от комини,
понесено
        от милиони ръце,
над Червения площад
                   червеното знаме
                                  ще мине
с възторга велик
                на единно сърце.
От туй знаме,
             ясно и кратко,
като жив
        призовава ни
                    Ленин:
- Пролетарии,
             в строй
                    за последната схватка!
Изправете, раби,
                гърбове и колени!
Пролетарската армия -
                     стройна стена!
Да живее революцията,
                     радостна и скорошна!
Единствено велика
                 е тая война
от всички,
          що знае
                 цялата човешка история.

(1947) - Превод

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

[1] Бромлей и Гужон - големи металургически заводи в дореволюционна Москва.
[2] Елисеев - съдържател на гастрономически магазини в Москва и Петербург.
[3] Тиер - министър-председател в Франция, който потуши въстанието на Парижката комуна в 1871 година. Последните защитници на комуната бяха разстреляни от Тиер край стената на гробищата Пер-ла-Шез.
[4] "Призрак броди из Европа призракът на комунизма" - първите думи на "Комунистическия манифест".
[5] Александър Илич Улянов, по-големият брат на Владимир Илич, бил арестуван на 1 март 1887 година, обвинен, че подготвял покушение срещу цар Александър III, и на 8 май обесен в Шлиселбургската крепост. Н. К. Крупска, в "Спомени за Ленин", пише: "Съдбата на брат му има, безспорно, дълбоко влияние върху Владимир Илич. Голяма роля при това изиграло обстоятелстбото, че по това време вече Владимир Илич мислел самостоятелно за много неща, решавал вече за себе си необходимостта от революционна борба. Ако това бе другояче, съдбата на брат му навярно би му причинила дълбока скръб или в най-добрия случай би предизвикала у него решителност и стремеж да тръгне по пътя на брат си. При дадените условия съдбата на брат му само изостри работата на мисълта му, изработи у него необикновена трезвост, умение да гледа истината в очите, да не се оставя ни за миг да бъде увлечен от фразата, от илюзията, изработи у него най-голяма честност в цодхода към всички вьпроси."
[6] Маяковски говори за първите пропагандни брошури на Ленин "Обяснение на законите за глобите, които се налагат на работниците в фабриките и заводите", "За индустриалните съдилища", "За стачките", "Новият фабричен закон" и др. (1895-1899). Н. К. Крупска пише в своите спомени: "В това време Владимир Илич изучаваше внимателно фабричните закони, убеден, че като обяснява тия закони, по-лесно е да се обясни на работниците връзката на тяхното положение с държавното устройство. Следи от това нзучаване личат в цяла редица статии и брошури, написани по това време за работниците от Илич." "В тая брошура (за глобите - б. р.) Владимир Илич даде бляскав образец как да се пристъпва към средния работник по онова време и, изхождайки от пеговите нужди, крачка по крачка да се приближава към въпроса за необходимостта от политическа борба. На мнозина интелигенти тая брошура се видя скучна, разточена но работниците я четяха: беше им понятна и близка..."
[7] "В 1895 година Ленин обедини в Петербург всички марксически ра" ботнически кръжоци (те бяха вече около двадесет) в един "Съюз за освобождение на работническата класа". С това той подготви създаването на революционната марксическа работническа партия." ("История на ВКП(б)" стр. 18).
[8] Володимирка - Владимирското шосе, из което в царско време са карали заточениците в Сибир.
[9] "Ти малко служи, ала честно, на своята родна земя" - из известната революционна песен "Потиснат от тежка неволя", текст от Г. А. Мачтет.
[10] "Казваха - селякът по свой ще тръгне път..." - Маяковски има пред вид народниците, конто виждаха в селската община зародиш и основа на социализма и мечтаеха за социализъм без пролетариата. Те не разбираха, че "... Русия вече навлезе в пътя на капиталистическото развитие и че няма сила, която би могла да я отбие от тоя път" ("История на ВКП(б)", стр. 14).
[11] "Днес на лов за Марсовци е Пулково"... - в 1924 година бе тъй нареченото "велико противостояние" на Марс - кърваво-червената планета Марс се намирала на най-близко разстояние от земята и обсерваториите в цял свят се занимавали с нейното изучване.
[12] "Пресненцн с оръжие се дигнаха сами"... - работниците от Пресненския квартал в Москва, които въстанаха с оръжие в ръка през декември 1905 година.
[13] "Илич е вече тук..." - "В ноември 1905 година Ленин се върна в Русия. Укривайки се от царските стражари и шпиони, Ленин взе през тия дни непосредствено участие в подготовката на въоръженото въстание. Статиите му в болшевишкия вестник "Нов живот" служеха за указание във всекидневния живот на партията" ("История на ВКП(б)", стр. 77).
[14] "Манифестчето си царят от балкона обявява..." - на 17 октомври 1905 година Николай II издаде манифест, с който на "верноподанния народ" се даряваше "свобода на словото, на събранията" и пр. Но веднага след манифеста правителството започна да взима още по-жестоки мерки за смазването на революцията.
[15] "Поражението на революцията в 1905 година създаде упадък и разложение в средата на спътниците на революцията. Разложението и упадъкът се засилиха особено в средата на интелигенцията... В областта на философията се засилиха всевъзможните религиозни течения, прикрити божем с "научни" доводи, както и опитите за "критика", за ревизия на марксизма. Част от откъснатата от марксизма интелигенция стигна дотам, че почна да проповядва нуждата от създаване на нова религия (тъй наречените "богоискатели" и "богостроители") ("История на ВКП(б)", стр. 96-97).
[16] "Не току тъй се оръжие взима!" - след поражението на декемврийското въстание Г. Плеханов излезе със статия, в която писа: "Силата на пролетариата не се оказа достатъчна за победата. Това обстоятелство не бе трудно да се предвиди. А затова не биваше да се прибягва до оръжие." Привеждайки тази фраза на Плеханов, в статията "Уроците на московското въстание" Ленин писа: "Напротив, трябваше да се прибегне до оръжието по-решително, по-енергично и настъпателно, трябваше да се разясни на масите невъзможността само на мирната стачка и нуждата от безстрашна и безпощадна въоръжена борба... Настъплението срещу врага трябва да бъде най-енергично: нападението, а не отбраната трябва да стане лозунг на масите..." (Ленин, Съч., т. X, стр. 50-53).
[17] "Трезвен остана един Цимервалд..." - през септември 1915 г. в Цимервалд се състоя международна социалистическа конференция, чието ляво крило възглавяваше Ленин. В проекта за резолюция и манифест, внесен на конференцията от групата делегати начело с Ленин, се казваше: "Свалянето на капиталистическите правителства - гази е целта, която трябва да си постави работническата класа във всички воюващи страни, тъй като едва тогава ще настъпи краят на експлоатацията на едни народи от други, краят на войните..." "Нашият лозунг не е гражданският мир между класите, а гражданската война!" (Ленин, Съч., т. XVIII, стр. 418, 417).
[18] "Против буржоазията на всички страни да дигнем знамето на гражданската война!" - вж. в статията на Ленин "Положението и задачите на социалистическия интернационал"... "превръщането войната на народите в гражданска война, тази е единствената социалистическа работа в епохата на империалистическото въоръжено сблъскване на буржоазията от всички нации... Да дигнем знамето на гражданската война!" (Ленин, Съч., т. XVIII, стр. 71).
[19] "Бихме се и ето - няма победител, едничък победи другарят Ленин" - сравни тия думи със следното място от "Възванието на втората социалистическа международна конференция към разоряваните и избивани народи": "Въпреки планините от жертви на всички фронтове, никакви решаващи резултати! Нито победители, нито победени, или по-точно, всички са победени, т. е. всички проляха кръвта си, всички са разорени, всички са изтощени - такава е равносметката на тази пълна с ужаси война." (Ленин, Съч., т. XIX, стр. 429).
[20] Премиер-министрът - разбирай Керенски.
[21] Оборонци - меншевики и есери, които държаха за продължаване на отбраната на отечеството, за продължаване на империалистическата война и поддържаха военната политика на Керенски.
[22] "Марш, марш на фронта, работен народ!" - перифразирани думи от известната песен "Вихри враждебни завиват над нас" - "марш, марш напред, работен народ".
[23] В къщата на балерината Кшесинска, любовница на Николай II, в 1917 година се помещавал ЦК на РСДРП (болшевики).
[24] "Яж ананаси, кичи се с бижу, идва деня ти последен, буржуй" - това двустишие беше написано от Маяковски в 1917 година. По-късно Маяковски си спомня: "В първите дни на Октомври Петербургските вестници писаха, че моряците на път за зимния дворец пеели някаква песенчица: яж ананаси и пр."
[25] "Бунтува се робът!" - думи на Керенски за въстаналите в юли петроградски работници.
[26] "Нобелци" - работници от предприятието на братя Нобел, едри петролопроизводители в дореволюционна Русия.
[27] "Властта - на съветите! Земята - на селяните! Мир на народите! Хляб на гладните!" - Маяковски говори тук за първите исторически декрети на Октомврийската социалистическа революция - за преминаването на всички власти към съветите, декрета за мира и декрета за земята. Думите на Маяковски съвпадат текстуално със следното място от писмото на Ленин, написано в навечерието на Октомврийската революция: "Писмо до ЦК, МК, ПК и членовете на съветите в Питер и Москва, болшевиките": "Лозунг: властта - на съветите, земята - на селяните, мир на народите, хляб на гладните." (Ленин, Съч., т. XXI, стр. 294).
[28] "Мир на хижите, война на дворците" - лозунг на Френската революция в 1789-1793 година.
[29] "Ний губим пространство, печелиме - време"... - перифразирани Ленинови думи. "Приемете отдиха, макар за час, щом ви го дават" - казва Ленин на VII конгрес на партията. - "... предпочитам да отстъпя пространство на фактическия победител, за да спечеля време. В това се състои същността и само в това." (Ленин, Съч., т. XXII, стр. 330-331).
[30] "Историци от хидрата ще одерат плакати"... - Маяковски говори за плакатите от епохата на гражданската война, изобразяващи контрареволюцията във вид на многоглава хидра.
[31] Злодейското покушение на есерката Каплан върху живота на В. И. Ленин бе извършено на 30 август 1918 година при излизане на Ленин от митинга на работниците от завода бивш Михелсон (сега завод "Ленин").
[32] "... заводът огромен - тъй жалко! - със трясък и гръм произвежда запалки" - В разрухата на 1920-1921 година работниците от много, дори и големи заводи, поради липса на метал и въглища, се занимавали с производство на запалки.
[33] "С аршина ще мерим, че инак - беда..." - Маяковски има пред вид думите на Ленин, казани пред XI конгрес на партията през пролетта на 1922 година: "Работата е там, че отговорният комунист - и най-добрият, и безспорно честният, и преданият, който е понасял затвор и не се е боял от смъртта - не умее да върши търговия, защото не е гешефтар, не се е учил на това и не иска да се учи и не разбира, че това трябва да се учи от а-б" (Ленин, Съч., т. XXVII, стр. 234).
[34] "Ще потеглим сто пъти по-бавно, но милион пъти по-здраво и по-славно" - тук са перифразирани думите на Ленин (из речта му на XI конгрес на партията): "... обикновеният селянин ще види: те ми помагат; и тогава той ще тръгне с нас така, че макар и стъпката му да е сто пъти по-бавна, затова пък ще е сто пъти по-твърда и по-здрава." (Ленин, Съч., т. XXVII, стр. 242).
[35] "Но това вече по-добре да се прави, не за него да се разправя" - перифразиране думите на Ленин от послеслова към първото издание на "Държавата и революцията": "... по-приятно и по-полезно е опитът на революцията да се прави, отколкото да се пише за него." (Ленин, Съч., т. XXI, стр. 455).
[36] На 22 януари 1924 година на утринното заседание на XI Всеруски конгрес на съветите в Болшой театър М. И. Калинин съобщи за смъртта на Ленин.
[37] "Очите ти орлови, милий, самички затворихме ний" - строфи от песента "Притиснат от тежка неволя".
[38] "Черния, заснежен циферблат" - черният циферблат на часовника на Спаската кула в Кремъл. В 4 часа на 27 януари, в момента на спущането на ковчега с тялото на Ленин, бе даден в цялата територия на Съюза едновременен салют, работата прекратена за пет минути и спряно всяко движение.

КРАЙ